fbpx

Не обичам този въпрос, но често ми се налага да отгатвам отговора му. Обикновено от учтивост свалям четири или пет години от видимата възраст и получавам задоволство от питащия. Рядко ми се случва да сгреша в преценката си, но онзи път не просто сбърках, а направо се сгромолясах.

Познавам я от край време, защото тя държи малък магазин в квартала. През последните десет години изобщо не е мръднала. Все си изглежда еднакво зле – знаете ги, онзи тип неподдържани жени, отдавна забравили термини като маникюр, прическа, стил или фигура. Тя направо се бе отрекла от всичко женско и бях сигурна, че всеки момент ще отбележи шейсетия си юбилей.

Един ден, някъде между учтивите приказки за времето, семейството и парите, тя между другото вметна: „На колко години съм според теб?“ Деликатността в мен тъкмо бе готова да проговори, когато тя изстреля: „На четирийсет и една!“

И точно тогава се провалих. Не само с преценката. Смаяната ми физиономия ме издаде. Нямаше начин. Та тя бе изглеждала трагично и то през най-хубавите си години. И понеже ме усети, добави: “Не случих на мъж“. После просто обърна гръб на смущението ми за да обслужи поредния клиент.

Това ли беше? Нима липсата на подходящ партньор е оправдание да забравиш тотално за себе си? Спътникът в живота ли трябва да е единствената мотивация да поддържаш женствеността си или обратното – бракът е началото на края. Качваш килограми, нахлузваш широки дрехи, дори изтриваш телефона на фризьорката си. Съпругът ти би трябвало да е с теб заради вътрешната ти красота, нали?

Няма такова нещо. Забравете извиненията. Всяка работеща майка отлично знае, че на  моменти е не просто трудно, а почти невъзможно. И все пак, става въпрос за вас самите. Намирайте време за себе си дори това да са само минути на ден. Работете, оцелявайте, мечтайте и най-вече – бъдете верни на себе си. Така красотата няма да си отиде с годините, мотивацията няма да зависи от партньора ви, а любовта ще се случва по-лесно. Защото се борите и я заслужавате.