fbpx

Случи се на една сватба. Познавахме се, имахме общи приятели, без да бъдем особено близки. В онази вечер с нея се озовахме заедно на една маса, забавлявахме се, открихме, че сме сродни души. Някъде в разгара на купона между женските клюки и танците, решихме да се снимаме и тогава се случи. Застанахме една до друга. Въпреки, че бях на токчета, а тя не, нямаше как да стопя двадесет сантиметровата разлика в ръста ни, но реших, че като я прегърна през кръста, това само ще направи снимката по-забавна. „Нямам комплекси от ръста си“, казах аз и погледнах към фотографа. „Добре, обаче аз имам!“ изстреля тя и седна на стола пред мен.

Не можех да повярвам. Та тя беше модел от световна класа. Имаше идеална фигура, красиво лице, изумителни сини очи и най-вече, задължителния за тази професия висок ръст. Отказвах да повярвам, че когато си умен, успешен и изглеждаш по този начин, няколко сантиметра могат да се превърнат в проблем. Нима перфектните не се смятат за перфектни, нима дори когато имаш всичко, то не ти е достатъчно или дори ти е в повече?

Днес още пазя тази снимка и често си спомням за случилото се. С времето научих, че слабите искат да напълнеят, пухкавите да се вталят, къдравите да се изправят и най-вече, да бъдат красиви. Универсална рецепта не съществува, а всичко е в главите ни. Когато живеем добре, спортуваме и се храним здравословно, по-лесно ще преглътнем луничките, кривината на носа, липсващите сантиметри от ръста или онези три килограма, които не спират да мъчат съзнанието ни. Всички сме почти идеални. Но може би ще го повярваме едва когато разберем, че друг мечтае да притежава нашите собствени недостатъци.

P.S. Илюстрирам този материал със снимки на жени, които направих в различни краища на света. Колкото повече пътувам, толкова повече се убеждавам, че универсален идеал за красота не съществува. Щом се чувствате добре в кожата си, със сигурност някъде ще се намери някой, който да ви хареса.