fbpx

Звукът. Оглушителен е. Пронизва те до мозъка на костите, обаче буквално. В момента, в който спирам на паркинга и излизам от колата, става още по-свиреп. А още съм далеч от пистата. Съмнявам се, че ще мога да издържа повече от петнадесет минути, защото главата ми всеки момент ще експлодира.

Обаче нямам право да се оплаквам. Тук съм – на Imola. В момента се провеждат сериите „24 часа“. Освен че ще гледам на живо, имам пълен достъп до музея, пистата и до боксовете. Нещо като шестица от тотото, ама по-яко.

Странен живот водят тези хора. Не е за всеки. Сушат си дрехите върху камионите, ядат, седнали на износени гуми и когато не си говорят, носят заглушители за уши. Бързината, с която всичко се случва тук е изумителна, а понятието екип има съвсем други измерения. Всичко е на живот и смърт. Всяка грешка или неизправност няма как да бъде поправена.

Всички дават максимума от себе си, но това е Имола. А Имола е Сена. Точно днес, на първи май и точно тук, той остана завинаги. Кадрите са от май миналата година, а тази се навършват 25 години от трагичния инцидент. Публикувам ги с едно послание: Живейте за мечтите си. Тези, които успяват, не умират никога!