fbpx

„В колко страни си била?“

Побърквам се от този въпрос, а го чувам по няколко пъти на ден. Какво значение има числото, та това не е надпревара за олимпийски медал. За мен не е важно количеството, а качеството.

Не знам от къде се появи тази мода. Разни незнайни „пътешественици“, жадни за петминутна слава, хукнаха да обикалят света и да се тагват от всяка държава. И се започна – еди-кой си стъпил на петте континента за 48 часа, а друг, виждате ли, успял за 42. Един обиколил всички държави за три месеца, но го победил друг, защото бил с две години по-млад…

Няма да се впускам в още примери, защото това не е пътешествие, а откровено туристическо безумие. Да, може да получиш печат в паспорта си от три страни в един ден. Границите на Германия, Швейцария и Франция се прекосяват като в детска игра. Но два часа на дадено място означават единствено, че си бил там, а не че си видял и опознал съответната държава.

Затова и толкова често хората си изграждат неверни представи за различните дестинации. Запълнили сте пет часа между два полета с разходка в Щутгарт. И решавате, че Германия е скучна. А посетихте ли изящната катедрала в Кьолн, разходихте ли се из парковете на Мюнхен, видяхте ли гледката към Хайделберг от Философския път, направихте ли речен круиз по Некер до всички онези кукленски градчета? Била съм десетки пъти в Германия за по седмица и пак не мога да твърдя, че я познавам добре. Това важи и за всички останали страни – Ню Йорк не е Америка, Кайро не е Египет, Париж не е Франция. Позирането пред Айфеловата кула и шопингът в Галери Лафайет не дават ни най-малка представа, колко истински френски чар има в селата край Страсбург, например.

Може би разпространението на нискотарифните авиокомпании роди тази мода. Полет до Валенсия за два дни. Чудесно е за запълване на един уикенд, но Испания предлага още толкова стойностни места, които си заслужава да бъдат видени. Вярвам, че пътуването трябва да те доближи до една нация, култура и традиции. То е повод да прочетеш нещо ново и да научиш повече. Може би няма да се съгласите, но просто аз не си падам по препускането, броенето и състезанието. За мен пътуването е преди всичко удоволствие. Измервам броят на посетените страни в снимки, приятелства и спомени. Останалото е гола статистика и за мен няма абсолютно никакво значение.

P.S. Всички снимки в материала са от различни градчета по поречието на Некер в Германия.