fbpx

Подобни неща се случват, когато попаднеш на някое тотално изолирано място. В отдалечено село в Замбия или на високопланински път в Перу. Поне така си мислех. Но нали съм абонирана за неочаквани срещи и ситуации, при мен това се случи на остров Ява в Индонезия.

Дойдох тук заради Боробудур – най-големия будистки храм в света. Стори ми се внушителен и впечатляващ, но със сигурност не бе най-екзотичното място, на което съм попадала. Точно на стъпалата на Боробудур обаче, най-голямата екзотиката, без да съм очаквала, се оказах самата аз.

Още с пристигането засипах водача ми с въпроси и хукнах да снимам. Безбройните статуи, изящните фрагменти, контраста с джунглата наоколо, исках да запечатам всеки детайл и най-вече – имах идеалната възможност. На тръгване очаквах да намеря стълпотворение като пред Саграда Фамилия. Нищо подобно – из целия Боробудур се разхождаха не повече от тридесетина души, освен мен. Имаше двама монаси плюс няколко гида, очакващи своите гости. Всички останали бяха деца. Около десет годишни, пъстри и шумни. Пъплеха из ступите, позираха, смееха се и не спираха да снимат. Мен.

Първо реших, че си въобразявам. После започнах да се чудя какво не ми е наред. Ленен панталон, непрозрачна риза, нищо разголено или твърде предизвикателно. Аз бях свикнала да съм тази, която снима, а тук бе обратното. Докато водачът ми разпитваше децата, попаднах в кадрите на поне още десетина от тях. А когато се върна, обяснението се оказа неочаквано и повече от логично.

„Снимат те, защото за пръв път в живота си виждат бяла жена на живо“, каза той. „Не е възможно!“, възкликнах. „Напротив“, добави човекът и продължи да ми превежда: „Децата са тук на екскурзия. Говорят на диалект, защото живеят на един от най-отдалечените острови. За първи път напускат родното си място и никога преди не са виждали европейка. Иначе дрехите ти са си съвсем наред.“

Докато човекът се опитваше да ме убеди в невъзможното според мен, децата ни наобиколиха и продължиха да жужат щастливо. Всички бяха подготвени. Знаеха едни и същи три изречения на английски: Как се казваш, на колко си години, откъде идваш. Бяха толкова възторжени от възможността да комуникират, да снимат, да се почувстват откриватели в своя малък свят. Останах с усещането, че тяхното кратко пътуване до остров Ява е по-значимо от моето, нищо че бях прекосила половината земно кълбо.

Когато хлапетата си заминаха опитах да отдам дължимото на  Боробудур. Обходих коридорите с фино изваяни фрески, опитах да попия  частица от смирението, което навяват статуите, изкачих се до върха на храма, за да видя панорамата на цялата местност. И за пореден път се убедих, какви щастливци сме всички ние, които можем да вкусим магията, наречена пътешествие.