fbpx

„Ъъъ, това къде точно беше?“

„А там не е ли опасно?“

Най-често това са двата въпроса, които следват веднага щом анонсирам следващото си пътуване. И все по-често започвам да се питам: каква е точната дефиниция на опасно място?

Знам ли, може би се дължи на факта, че съм заобиколена с особени приятели. Вероятно повечето хора биха ги класифицирали дори като откачени. Но именно тези приятели пътуват на всевъзможни шантави места (къде за забавление, къде по работа) и съвсем трансформират и моите представи за опасна и безопасна дестинация.

Преди време една от най-добрите ми приятелки замина да живее в Иран с невръстната си дъщеря. Не само че оцеля, ами после се премести в Ливан. Друг приятел фотограф замина отново в Иран с притеснението, че едва ли ще снима нещо друго, освен забележителности. Върна се с безброй кадри на усмихнати жени. Беше го направил, без да пострада. Покрай работата си като репортер моя близка обикаляше размирни райони, а друга подпомагаше развитието на болничната помощ в страни от третия свят. Последно ми показа снимки от Буркина Фасо. Не тагвам тези хора, те си знаят кои са и съм сигурна, че мислят като мен.

Вероятно не всички са привлечени от подобно приключенство или приемат определени преживявания за твърде екстремни. И предпочитат по-спокойни места за отдих. Испания, Франция, Англия, САЩ… чисто, цивилизовано и безопасно. Или не съвсем.

Всъщност джебчиите предпочитат именно тези дестинации. Да не изброявам случаите на откраднати телефони, портфейли и ценности именно по време на разходка из улиците на Рим, по крайбрежната алея на Барселона или дори на прословутия булевард Ла Рамбла. Броят на уличните стрелби в Щатите е много по-висок от този в един Бахрейн например, а не искам да ви напомням за автобусите, превърнати в машини за убиване на хора в Германия и скандинавските страни. Пиша това не за да влизам в спорове, а за да ви попитам: кое реално е опасно място? Там където има военни действия или епидемии със сигурност. Но нима една страна е страшна само защото е непозната?

Във всяко пътуване има риск и човек се отправя някъде, където да търси позитивни преживявания. Много такива имах в Оман – непопулярна страна с усмихнати и открити хора. И не чак толкова при посрещането на Нова Година на Шанз – Елизе например. Затова все повече вярвам, че когато човек тръгва с позитивна нагласа и приятелско отношение, ще намери същото. Независимо колко далеч и в колко непознато място отива.

P.S. Всички снимки са от Мускат. Изглежда спокойно, нали?