fbpx

“Някой ден ще си докараш сериозни проблеми!“ Свикнала съм да чувам това предупреждение и отдавна спрях да му обръщам внимание. Повтарят ми го всеки път, когато извадя фотоапарата, за да запечатам нещо различно.

А аз обичам различните неща. Онези кадри, които те карат да погледнеш отвъд забележителностите и да усетиш истински дадено място. Например хората. Понякога лицата им, усмивките, бръчките или тъгата, казват много повече от която и да е атракция. В този ден обаче, на това изумително място, нямах нужда да чуя познатите думи на приятелите си. За първи път се вслушах в съвета им и сама прибрах фотоапарата. Направих един единствен кадър отблизо, за да имам доказателство за този разказ.

Знаете ли кое е най-святото място в Гърция? Не, не са нито скалните манастири в Метеора, нито храмовете на полуостров Атон. Най-почитаната църква Панагия Евангелистриа с чудотворната икона на Дева Мария се намира на ветровития Тинос. Островът не е от най-туристическите, няма летище, няма петзвездни хотели. Но има светиня, която привлича поклонници от цялата страна.

Трудно се описва подобно място. Крайбрежна улица, рибарски лодки, върволици от ресторанти и църква на върха на хълма. На пръв поглед нищо по-различно. До храма водят две улици. Едната е пешеходна и представлява безкраен пазар от магазини за свещи, икони и миро, които вярващите купуват преди да влязат в църквата. Другата улица тръгва от пристанището и стига до портите на храма. Застлана е с килим, по който върволицата никога не стихва. Млади, стари, болни, сакати, слепи…. И всички пълзят нагоре към църквата по стръмния склон на колене.

Никакви заплахи, скандали и опасности не са били в състояние да ме накарат да спра да снимам, но тук онова, което го направи бе вярата. Силната вяра на тези хора, дошли да потърсят своето собствено чудо. Как да снимаш очите на жена, която отчаяно пълзи към храма и се моли за рожба. Или старица, дошла да измоли по-добро място за децата си на оня свят там горе. Този път смирено се присъединих към вярващите, запалих свещ, докоснах святата икона и се помолих за здраве.

Наскоро разглеждах спомените си от Тинос. Аз съм традиционалист и все още отпечатвам снимките си на хартия. Получи ми се прекрасен албум с пусти плажове, села, цветя, лодки… Истинските кадри обаче, онези по-впечатляващите и докосващите, този път не запечатих с фотоапарата, а там някъде дълбоко в ума и сърцето си.