fbpx

Като ще е гарга – да е рошава, като ще е Норвегия – да е през януари. Водена от това просто правило (съчинено най-вероятно от търсачи на силни усещания като мен), в един обикновен зимен ден яхвам бялата птица и се озовавам в истинското царство на студа. Петдневният ми престой в Осло поражда у мен доста объркани чувства, които ще споделя под формата на следните изводи:

Първо: Норвегия е страна, обитавана от високи и руси хора. Това прави още по-силно впечатление, когато си чернокоса и се извисяваш точно до под мишницата на повечето норвежци. Според природните закони за да расте едно нещо, то се нуждае от естествена слънчева светлина. Е, питам аз, как се пръкваш с ръст от два метра на 15 години, когато зимното слънцегреене ти е има няма пет часа на ден? Или е пълна заблуда това с науката или простите физични закони тук не важат.

Второ: Обитателите на тези географски ширини имат специална кожа. На пръв поглед тя няма люспи, пера или друго отличително  покритие. Но не бързайте да изпадате в заблуда. Ще се убедите, че норвежците са замесени с друго тесто и притежават особена повърхност в момента, в който ги видите на улицата.

Петък привечер. Мрак, студ, вятър, влага и пак студ. Пия червено вино, за да събера сили да прекося десетте метра от бара до хотела. Оглеждам се и разбирам, че само аз терзая съзнанието си с подобни мисли. Ето например девойките от съседната маса. Едната е по нокти, т.е. има дънки, блузка и сандали на бос крак. Чорапи няма, а цветът на педикюра й е златист.

Другата до нея е с нещо между къса нощница и дълъг потник. С гол гръб. Не знам какво пият, но не е вино. Обаче решават да пушат. Вземат си цигарите и излизат навън. По нокти и потник. Без яке или поне шал, изобщо нищо, което да напомня, че навън е януари. В някои заведения има електрически отоплители пред входа, пред други има фотьойли с мека завивка. Пред този ресторант няма нищо, но очевидно това не прави впечатление на дамите. Та както  споменах по-горе, може и да не се вижда, но норвежците определено притежават специална влаго и студено непропусклива кожа. Няма как да е иначе.

Трето: В училище учих немски. Колкото труден, толкова и неприятно звучащ език. След срещата с норвежкия обаче, немският ми стана лесен, весел и почти лиричен. Местните изговарят някаква сложна смесица от хъркащи и грачещи звуци и не ти позволяват да разбереш те карат ли се или просто така си говорят. Сигурно с времето се свиква, но аз не смятам да оставам задълго.

Четвърто: Ако за нас българите цените на някои места в Европа са високи, то в Норвегия са направо шокиращи. Поръчваш си супа, в която нещо плува и ти остава надеждата, че нещото е вълшебно. Иначе супата не би струвала 40 лева и книжката с ястия не би се казвала меню, а пладнешки обир. Разни екстри от рода на културен живот, екскурзии в околността и най-вече шопинг могат да бъдат осъществени при едно условие: или тях или да си купиш лятна вила в Поморие. Убедена съм, че събратята ми по националност ще изберат вилата.

Пето: Да се върнеш от Осло със сувенир е проява на прахосничество. Кой би се зарадвал на магнитче с формата на лодка или рибка, чиято цена е колкото на рибата в магазина. Затова решавам да напълня куфара с полусурова или замразена риба, директно от супермаркета. Влизам и искам от най-вкусната. Продавачът (рус и мноооого висок) ми връчва две кутии и ме праща на касата. Установявам, че вътре има пържоли от кит. Норвегия е една от малкото страни, в които ловът на огромните създания е традиционен и официално разрешен. Знаех си аз, че нещо не им е наред на норвежците.

Риба не ям, мирише ми. Пържолите директно заминават за подарък на приятели. Не са магнитчета и вместо да висят залепени на хладилника, директно кацат в тигана. Биват изпържени, гарнирани с черен пипер и лук и изядени с удоволствие. Приличали на телешко. Не знам, и телешко не ям. Обаче седя и чакам. Приятелите ми не стават нито руси, нито високи и зъзнат докато пушат без яке на балкона. Значи тайната на норвежката раса не е и в храната. Може пък да е в питиетата, но в тях ще се задълбоча при следващото пътешествие натам.