fbpx

Наричам го правилото на петте „С“. Лично мое си е, но ако ви допадне – позволявам да го използвате, независимо дали ме цитирате или не. И тъй като сън, сладки храни, секс и прочие основополагащи и жизнеутвърждаващи понятия се подразбират, сведох моите пет до следните важни „С“: слънце, срещи, скитане, сангрия и спа. Ако мога да сбъдна всяко едно от тях в един ден съм повече от щастлива. Ако не – на следващия полагам по-големи усилия, за да съм сигурна в крайния резултат. Вие, разбра се, може да прибавяте и други съставки (ако предпочитате сладоледа пред сангрията, например), стига това да ви прави щастливи и мотивирани да преобразите ежедневието си.

Искате да знаете как протича един ден, воден от тези правила – четете и се учете:

Слънце. То е в основата, защото без него всичко останало не се получава чак толкова приятно. За да съм сигурна в качеството и количеството на слънцегреенето избирам Аморгос. Въпросният гръцки остров гарантира идеална температура на въздуха, леки пухкави облачета само за разкош и дълъг списък от приключения.

Срещи. Цяло лято приятелите ми качват морски снимки. Получава се концентрация на такива от остров Закинтос и най-вече на  прословутия плаж Навагио с корабокруширалия кораб. Добре. И аз искам да срещна един кораб. Да е на интересен плаж, да може да се разглежда, да е умерено разпаднат ( за да става и за снимки все пак), но най-вече – да няма двеста души, които да ми пречат на въпросната среща. Затова се отправям към плажа Навагио, обаче на Аморгос.  Прашна пътечка се вие насред нищото и ме вика да тръгна по нея. Яд ме е, че не смених сандалите с нещо по-затворено, защото на всеки три метра пръстите на краката ми се здрависват я с камъчета, я с някой бодлив храст. И така двадесет минути.

Изведнъж хоп – от нищото изскача залив, а морските вълни се разбиват в корпуса на кораб, акостирал тук завинаги. Името му е Олимпия, а бурята, която го довела край този бряг, се разразила през 1980 година. Капитанът потърсил убежище от силните северни ветрове, спасил екипажа си, но не и самия кораб. И ето го, стои тук, точно като по поръчка. Носи гордо следите от сол и ръжда и безпомощно скърца при всяка прегръдка с вълните.

Скитане. След срещата с кораба се нуждая от малко скитане из околностите. Не посмях да поплувам с Олимпия, но определено имам нужда от плаж.  И докато крача и си подреждам мислите, той, плажът, сам изниква пред очите ми. На всичкото отгоре водата е кристална, има свободен шезлонг и будка с храна. Дотук със скитането за днес! Здравей, Калотаритиса! (така се произнася името на плажа, май 😊)

Сангрия. Да си дойдем на думата – време е за релакс. Питието ми го приготвят точно както го обичам – идеално подсладено и темперирано. Хем да ме разхлади от жегата, хем да върви със салатата. Името й е Дакос и е типична е за Цикладските острови. Представлява сухари, напръскани с вода и зехтин, покрити с настърган домат, сирене, маслини, риган и много каперси. Обичам ги тези плажни бараки. Нямат меню от двадесет страници, а максимум две салати, картофки и нещо за пиене. Обаче готвят вкусно и най-вече – с настроение.

Спа. Да знаете колко обичам масажи и аромотерапия. Но понеже няма как да отскачам всеки ден до подобни центрове, просто се старая да си устройвам спа процедури където ми падне. Например тук, на самия плаж. Вярно, има известни неудобства – не мога да запаля ароматни свещи, защото вятърът ще ги угаси. Музиката не е на клокочеща вода, а от гръцко радио, но ще се фокусирам върху шума на морските вълни. Иначе солената вода върши идеална работа, а и изпаренията са здравословни за дишане.

Значи лягам на шезлонга и се наслаждавам на момента. Броя лодки, вместо овце и веднага съм готова да заспя. А, като стана дума за лодки, дано има и водни таксита сред тях, за да ме върнат обратно в квартирата, че след толкова слънце, скитане, срещи, сангрия и спа, пътуването наобратно започва да ми се струва все по-трудна задача. Карай, все ще измисля нещо, дори и да не започва с буквата „С“.

P.S. А вашите правила за щастливо битие какво гласят?