fbpx

Не обичам да подслушвам, но в този случай нямаше друг начин. Отивам до книжарницата в един мол да презаредя с нови четива и влизам в асансьора. До мен се качват мъж и жена, очевидно познати, които споделят „трудностите“ на битието си. „Как си, къде се губиш?“ пита го тя. „Ами как, мъча се нещо. Аман от тия уикенди, пак вали, гадно е, студено, няма какво да се прави. Дойдох малко на ресторант, малко на пазар – да убия времето“, отвърна човекът с досада.

В този момент вратите се отвориха и излязох навън. Чудех се дали да се намеся, но май нямаше смисъл. Да убия времето? Не предполагах, че са останали хора с толкова свободно време. Или такива, на които минутите и часовете не са им безценни, а безразлични. Спускат живота си по течението и нямат никакво желание да го изпълнят със смисъл, преживявания и любов.


Прибрах се у дома, изсипах торбата с книги и започнах да се чудя кога ще успея да ги прочета. Имам толкова работа за вършене, толкова приятели, с които искам да се видя, толкова места, които мечтая да посетя, а сякаш някой върти стрелките на часовника все по-бързо и минутите вечно не достигат за всичко.


Замислих се – дали да му завиждам на този човек или да го съжаля. Но в крайна сметка, какво значение имат другите, особено тази порода хора. Ако аз имах един свободен уикенд и малко средства, със сигурност щях да го запълня по моя си начин. Къде ли? Все едно къде, в Рим например. И само не бързайте да кажете, че вече сте били там. Та нима успяхте да видите всички забележителности, да се разходите из крайните квартали, а не само из туристическите маршрути, да опитате всички видове пица, които циркулират из тукашните ресторанти?


Много градове заслужават да им посветите почивните си дни и особено Рим. Заради мащабите, комбинацията от ред в миналото и хаос в настоящето, заради пластовете история, които никога не може да прочетете докрай. Само си представете да започнете деня с кафе и разходка из Пантеона, да се върнете още по-назад в миналото с обиколка на Римския Форум, да се смесите с тълпите пред Фонтана ди Треви или с хората, насядали на Испанските стъпала и за финал – да посрещнете залеза с Колизеума за фон? И всичко това в един уикенд и в един град. Звучи ми като приятна, смислена и постижима програма, но най-вече като напомняне.


Времето е безценно, то е по-силно от мен, от вас, от всички нас. Какво значение има колко сме млади, красиви, известни или богати, ако не ценим всяка секунда от собствения си живот. Ние изобщо не сме в състояние да убием времето, то може да погуби нас, затова живейте пълноценно. Колкото до Рим – всяка една минута в този великолепен град си заслужава и дните, прекарани тук никога не са достатъчни. Със сигурност трябва да се върна пак, да видя още и още и знам, че ще намеря време!