fbpx

Винаги съм си я представяла със синя врата. Как кое? Магическата стая. В един момент човек получава разни неща от живота и тръгва за още. Едни искат по-мощна кола, други по-голям телевизор, трети имат толкова много, че дори не знаят какво повече да поискат.
През цялото време аз знаех. Имах здраве, работа и приятели, затова исках нещо съвсем друго. Исках магическа стая със синя врата. За отварянето й нямаше да ми трябва ключ, а само силно желание. Исках да влизам вътре и веднага да си затворя очите. После да назова едно име и миг по-късно да се озова там. Дестинацията всеки път щеше да е различна, а аз щях да пестя време, средства и ресурси. Когато ми станеше студено щях да хуквам към някой топъл плаж. Когато ме налягаше тъга, щях да плувам с рибите и да споделям мъката си. Когато исках да играя, щях да катеря пясъчни дюни и крепости. А когато исках да изследвам, щях да потъвам в пазарите и безименните села, да вкусвам непознати храни, да говоря с хората и да снимам лицата им.
Сигурно искам много и няма насита това моето скитане. Обаче сега, точно днес, искам друго: вълшебна гумичка. Трябва ми спешно, за да изтрия последните 4 месеца и светът да стане отново такъв, какъвто си беше – отворен, спокоен и достъпен. Или вече забравихте как изглеждаше той?
Добре, ще ви припомня. Това е Палма де Майорка и сигурно мнозина от вас са били тук също като мен. Пили сте сутрешното си кафе, обикаляли сте улиците, вдишвали сте аромата на цветя и море…
Сега островът е различен. Всички сме различни. Дано дадем най-доброто от себе си, така че отново да може да излизаме по улиците без маска. Да планираме лятото. Да се целуваме без страх и най-вече – да случваме магията, наречена пътешествие.