fbpx

Имате ли виртуален портфейл? А на виртуални игри играете ли? Колко от приятелите ви във фейсбук са виртуални и нямате представа дали съществуват на живо? В обкръжението ни от дигитални технологии реалността все повече отстъпва на заден план. За капак на всичко се появи този прословут вирус, който опитва да превърне във виртуални и малкото ни останали реални удоволствия като ходенето на театър, посещенията на концерти и спортни събития, дори срещите на открито с приятели.

Ами пътешествията? Чудя се дали и тях ги очаква същата съдба, затова ще опитам да ви взема с мен на едно приключение. Умишлено ще тръгна към Италия и ще ви покажа частица от красотата й в пиксели и думи, а вие ще ми кажете какво точно сте почувствали.

Мястото е архипелагът Мадалена, разположен на североизток от остров Сардиния. Имам четири дни да го изследвам, вкусвам и документирам. Основният остров Мадалена е миниатюрен. През деня улиците са напечени и не особено оживени, защото местните се крият на хлад, а гостите обикалят плажовете. Ако точно като мен обичате скътани заливи с прозрачно и топло море, значи тук вие е мястото. Вижте я само тази вода, не е нито малдивска, нито карибска. Европейска е. Нюансите на синьо танцуват, полюшвани от вятъра, а когато на него му писне да вее, морето сякаш заспива и се трансформира в безкрайна и спокойна синева.

Туристите наоколо са предимно с яхти или такива, прескочили от Сардиния за един ден. Организират им екскурзия до 3-4 плажа и ги изпращат обратно откъдето са дошли. Останалите са италианци. Може да ги намерите за странни – при толкова голяма брегова ивица се изсипват на плажове без пясък или сянка, но с естествен шум на вълни и красота.

Животът ми на Мадалена е като повтарящ се филм. Ставам да проверя дали може да се закусва навън. Обаче сутрешният вятър пак е превърнал покривките за маса в хвърчила. Домакинята ми вдига рамене и пита: “Капучино?“ И още как. Изпивам две, грабвам си раницата и хуквам за сладолед. Смешно ли ви е? И на мен ми беше невероятно. По принцип сладолед кой знае колко не ям. Обаче тук, на Мадалена, има една семейна сладоледаджийница. Нарича се Dolci Distrazioni и пред входа й вечно се вие опашка. Съвсем не е единствената на острова, но вкусът на този сладолед е единствен в света. Влизам и поръчвам йогурт с плодове. Слагат ми две топки във фунийка, а плодовете ги загребват с черпак от една тенджера и ги изливат отгоре. Малини, къпини, боровинки – пресни, хрупкави и леко сиропирани. Изяждам по два такива на ден, но вие няма как да ги опитате, нали трябва само виртуално да сте тук.
После отивам на пазара. Разглеждам улова, взимам си два домата и право в бакалията. Резен пресен хляб и някакво парче твърд кашкавал, много вода и провизиите ми за обяд са готови. После тръгвам из останалите острови на архипелага – Будели, Капрера, Спарги… Няма кръчми, тонколони и вип зони, а заливи и уединение за всеки. Подгизвам от шляпане под вода, излапвам храната и без да усетя денят е минал. Време е за вечеря с пица и нова порция сладолед. Този път е със зелени смокини и орехи. Правя обиколка на площада и се връщам за още един в опит да дегустирам повече вкусове.

Привечер Мадалена е спокойна. Туристи почти няма, защото капацитетът за нощувка не е кой знае колко голям. Обикалят само моряците, които служат в базата на острова и местните шумни фамилии.
Райско кътче е Мадалена, както и цяла Италия. Страна с толкова богата история, архитектура, култура и вкусове, които непременно трябва да се опитат. Знам, сега не е момента, но се надявам тая чума да отмине. Дано само бъде с по-малко жертви и по-скоро. Защото колкото и да ви вдъхновявам виртуално, само истинското докосване до Италия може да ви покаже нейната реална магия.