fbpx

Отиваме в Мюнхен! Още с първото посещение харесах този град, въпреки неуспеха с хотела. Държах на настаняване с добра локация, така че лесно да обикалям забележителностите. Обаче никой не ме предупреди, че в центъра на Мюнхен се помещава една малка Арабия. В нея денонощно щъкат забулени жени и брадати мъже, бръснарниците и дюнерджийниците са повече от автомобилите с марка BMW и официалният език със сигурност не е немски.
Както и да е, научих си урока и при второто ми посещение избрах хотел с правилното местоположение. Събрах и мнения на приятели, които единодушно гласяха: „Избягвай Октоберфест!“ Послушах ги, защото хич не ми се мотаеше из град, попаднал под влиянието на масово алкохолно опиянение. Този празник сякаш счупваше оковите на немското възпитание, ред и култура, за да позволи на общество да се позабавлява, макар и само за няколко дни.

И така, пристигнах в средата на октомври, когато празненствата бяха приключили и Мюнхен отново бе спретнат, трезвен и чист. Градът се радваше на обичайния си ритъм на живот и успях да му се насладя на спокойствие. Опитах разни видове бира, обиколих изненадващо количество паркове и не спирах да благодаря на времето, което в моя чест бе слънчево и топло за сезона.
Накрая се отправих към летището и зачаках полета за родината. Зарових се в някакво четиво, когато до мен се настани група руски другари. Седнаха в кръг, извадиха бутилките и се започна. Който е бил в Русия, знае за какво говоря – водката се пие сякаш е минерална вода, а усещането за непрекъсната жажда се подклажда с нещо солено. Явно братушките не бяха намерили кисели краставички или сельодка в магазините на летището, затова караха на само на водка.
Игнорирах ги и продължих да чета, когато по уредбата съобщиха, че полетът ми закъснява. Налагаше се да потърпя още малко аромата на спирт и усилващите се децибели. Техният самолет обаче щеше да излети навреме. Когато бе извикана по уредбата, руската компания реши да доизпие на екс каквото бе останало, за да не се качва с полупразно шише в самолета. После мъжете опитаха да се понадигнат, но очевидно не бе по силите им. След кратко олюляване седнаха отново, очаквайки да се случи чудо, погълнатият алкохол да се резорбира за секунди и те отново да възвърнат двигателните си умения. Чудото естествено се размина.

И тогава, на второто повикване, групата отново опита да се изправи. Залюляха се дружно и положиха неимоверни усилия да пресекат седемте метра от седалките в чакалнята до стюарда, който късаше бордните карти и приключваше с чекирането на пътниците. Истински се забавлявах с гледката на безпомощните мъже, когато единият от тях просто се сгромоляса на пода и спря да дава признаци на живот.
Какво да ви кажа, дори и в най-шумното летище, звукът от нечие тяло и глава, която се стоварва от почти два метра височина и пада на плочките, е оглушителен. Предположих, че главата на въпросния мъж ще се сцепи като узряла диня и от нея ще потече червено вещество. Това, слава богу не стана, но се случи друго. Отнякъде се появи медицински екип, който дойде да спасява припадналия мъж.

Лекарите извадиха една камара уреди за обдишване, сърдечен стимул и кръвовземане, но бързо установиха, че става дума за чиста проба алкохолизъм. Поизправиха въпросния господин, полицай дойде да му сложи белезници, метнаха го на носилката и го откараха в неизвестна посока. Придружителите му също не бяха допуснати на самолета, но предвид състоянието си, те не протестираха особено.
Веднага ми стана ясно, защо е трябвало да пропусна периода на Октоберфест. Предполагам, че подобни гледки тогава са ежедневие в иначе кроткия Мюнхен. Аз обаче видях красивото му лице и предпочитам да го запомня слънчев и спокоен. С лежерните разходки из парковете, с окъпания в цветя Мариенплатц, със заведенията под пожълтелите кестени и най-вече с хората, които пият умерено, без да изпадат в алкохолни ситуации като тази.