fbpx

Знаете ли кое е най-опасното животно на света? И без статистика, моля! Наясно съм с наличието на хипопотами, тигри и крокодили убийци, както и с комарите, които пренасят всякакви смъртоносни болести. Според мен има още една гадна твар и нейното име е муха. Тя подминава мнозина, но аз нямам такъв късмет.

Показвам ви кадри от Севиля. Преди доста време зърнах снимки на този град и реших, че непременно трябва да го видя на живо. Влезе ми мухата в главата и като започна да бръмчи, край няма. Пия кафе, тя лети и нарежда: Севиля, Севиля. Опитвам се нещо да работя, мухата пак не ме оставя на спокойствие. Пърха с крила и ми отваря сайтове за самолетни билети. Лягам да спя, а мухата тръгва да ми налива сангрия и ми пуска сънища на испански. Видях, че няма отърване и почнах да звъня на приятели. И те си отглеждат сходни мухи в главата, та веднага се навиха да хукнем към Андалусия.

Голямо препускане падна из южна Испания – тук да спрем, това да видим, онова да изядем. За десерт си оставихме Севиля. И щом стъпих в парка „Мария Луиза“ веднага спрях да се сърдя на мухата. Беше ме провокирала да видя едно изумително място, което оправда напълно вложеното време и средства. Прекарах часове в изследване на площад “Испания” и останах удивена от мащаба и цветовете му. Насладих се на площад “Америка” и мъничко завиждах на гълъбите, които обитаваха това място и можеха да му се радват до насита. Видях величествената градска катедрала и реших да посрещна залеза с чаша сангрия точно като в съня ми. Седнах в едно от заведенията край водите на река Гуадалкивир и получих кана с любимата ми напитка. След толкова красиви мигове, преживени в Севиля, можех да си отдъхна спокойно.

Обаче уви. Мухата, която ми влезе в главата и ме докара тук неусетно бе отлетяла, само за да отстъпи място на друга, по-досадна. Първоначално тази новата ми се стори замаяна, но отдадох състоянието й на количеството погълната сангрия. Цяла вечер не спря да ми бръмчи: “Испаньола, Испаньола”. Опитах се да я разкарам от главата си, та нали в момента бях в Испания. Мухата обаче имаше нещо друго предвид.

Настояваше за остров Испаньола, а той е чак на Карибите. На територията му са разположени Хаити и Доминиканската Република и незнайно защо, мухата този път беше решила да ме закара дотам. Добре че седях с правилните хора на масата, които лесно пускаха моите мухи в главите си. Само четири месеца по-късно летяхме към Доминикана. Не че помогна особено.

И до днес щом една муха, заразена с бацила на пътешествието, ми влезе в главата, всичко друго остава на заден план. А след настоящата принудителна пауза, хвърчащите твари са цяло стадо. Не знам как ще успея да угодя на всички, но поне ще опитам. Нали лятото тепърва предстои, а приятелите ми стоят в готовност и само чакат знак за да ме придружат. Имам известни съмнения, че в главите на някой от вас пърхат сходни мухи, затова съм любопитна да разбера кротуват ли си в момента или неистово повтарят една дестинация след друга?