fbpx

Колко от вас могат да се похвалят с идеалната работа? За мен тя трябва да отговаря на няколко важни условия. Една добра работа осигурява сериозно финансово спокойствие. Не върви в комплект с цял вагон нерви от сутринта. Гарантира дълга отпуска без тримесечно предизвестие. Изпълнена е с лежерни командировки на топли дестинации в компанията на прекрасни колеги. В идеалния случай добрата работа включва всичко изброено дотук. Въпросът е има ли изобщо такава, за да изпратя документите си за кандидатстване веднага?

Като дете много исках да стана стюардеса, защото скитането ми е в главата открай време. Представях си как литвам донякъде за три часа и после три дни се възстановявам от полета в крайбрежен хотел. Проверих. Истинските стюардеси работят на различен принцип, който хич не ми допадна, затова се захванах с моето си писане. Първо на едно място, после на друго. Работата ми допадаше, колегите бяха супер, но сякаш все нещо не ми достигаше. Дали вината беше в мен, в женската ми хаотична природа или козирогът пак беше скочил в ретрограден период…

И една сутрин, малко след първото кафе, но преди да съм си измила очите и да съм сложила няколко капки парфюм, гениалността ми отново се прояви. Измислих го! Работата, която най-добре ще ми подхожда, е дегустатор на острови! Веднага ще ви го разкажа в детайли: това е една не лека професия.

Ще трябва на всеки десет дни да пътувам от остров на остров, защото количеството им по целия свят е огромно. От мен ще се очаква да снимам хубави плажове, да сравнявам цвета на водата по изгрев и залез слънце, да преценявам необходимостта от чадър или палмова сянка. Ще трябва да опитвам местната кухня и да записвам надлежно интересните рецепти. Вероятно от мен ще се изисква да спя в стаи с гледка към морето и да започвам деня си с вземане на важни решения. Например кой да е следващият остров, който да изследвам, дали Балеарските са подходящи през юли, доколко Додеканезите пасват на семейства с деца и става ли лятото на Фарьорските за къс ръкав и гумени ботуши.

Работата ми ще бъде целогодишна, защото с напредването на есента ще трябва да сменям локациите, континентите и океаните. Ще трябва да обновявам гардероба си с бански и плажни рокли непрекъснато, да наизустявам и употребявам нови думички на чужд език ежедневно. На всичкото отгоре ще се наложи да решавам кой да ме придружава и да носи плажната ми раница, защото моите ръце ще са заети с фотоапарат.

Надявам се да споделите този пост с приятелите си. Защото вие обява за дегустатор на острови вероятно не сте срещали. Но може приятелят на ваш приятел да има съсед, чийто братовчед от много време да търси човек точно като мен. Ей ме на! Готова съм, дайте знак и идвам веднага. И за да повярвате в уменията ми на опитен дегустатор, веднага ще ви представя една от последните ми находки.

Мястото се казва Плати Гялос и се намира на остров Сифнос. Дадох всичко от себе си за да мина през барикадата (пардон, през гръцката граница), да стигна с кола до Пирея и да седя три часа с маска на ферибота докато акостира на Сифнос. После карах на отворен прозорец, за да върна дробовете си към живот. Обиколих дузина заведения, снимах, плувах, напълних си куфара с пясък и кожата със сол, накратко: свърших си работата. Дегустирах Сифнос и установих, че това е едно прекрасно място, за което тепърва много ще ви разказвам. И докато опиша всичко преживяно оставам в очакване да ме повикат да дегустирам още острови. Имам сериозен опит, необходимата доза лудост, не се боя от плаване, летене и имам известни умения в разказването и фотографията. Сега сядам, сипвам си второ кафе и чакам оферти.