fbpx

Не знам още колко ще продължи. Надявам се само да е по-дълго. Искам тази вълшебна есен да се проточи чак до януари.

Вятърът да пощади листата и да ги остави да танцуват по клоните. Слънцето да се шири на небето, макар и да не топли с пълната си мощ. Искам да се радвам на природата и пъстрата й премяна.

Направих го и вчера в Чекотинския манастир „Свети Архангел Михаил“. Намира се в покрайнините на ботевградското село Калугерово на седемдесет километра от София. Пътят до манастира е изобилие от пасторални гледки, които подготвят човек за онова, което ще намери в храма.

Стените на фасадата са изрисувани в ярки цветове, а над тях се простира асма. Един монах и неговият помощник крачат из двора и се грижат за поддръжката на манастира. Посочват ми пътеката към аязмото, която слиза до реката.

Наливам си вода, сядам на пейката и се оставям на звуците на природата. Мястото изглежда нереално. Откъснато от всичко и всички. Само гостът, собствените му мисли и одеждите на есента.

Бих могла да стоя тук с часове, да слушам шума на водопада и опитите на слънчевите лъчи да целунат водата. Заради тези мигове я искам есента и дано остане тук по-дълга и все така красива.