fbpx
В момента седя и размишлявам над понятието пролетна умора. При мен подобно състояние не настъпва. Щом се запролети веднага започвам да кроя планове за ходене тук или там, срещам се с приятели, намирам някое далечно море на което да стопля премръзналите си кокали, с две думи: заета съм!
През лятото положението е същото. Редувам море, планина, работа и спорт. Обикалям и снимам, изчитам огромно количество книги, слушам музика и си намирам приятни ангажименти, които да ме държат заредена с енергия. Дойде ли краят на ноември обаче, умората ме тръшва изневиделица. Само като погледна надвисналите облаци, прогнозата за времето и температурите, клонящи към едноцифрено число, моментално се изтощавам.
Тази година местата за презареждане не са кой знае колко. Повечето страни не приемат туристи или налагат задължителна двуседмична карантина. Затова ще се пренеса на виртуално пътешествие до Абу Даби и ще ви дам три причини да дойдете с мен:
ПЛАЖОВЕТЕ
Краят на ноември е любимото ми време за посещение на Емирствата. Температурата на въздуха и тази на водата са около тридесет градуса, а за валежи и дума не може да става. Минималната часова разлика и директният полет правеха тази дестинация изключително удобна за кратко бягство и слънчево презареждане.
Ако не беше четиринадесетдневната карантина, моментално бих се отправила на дълъг уикенд към Абу Даби. Плажовете в централната част на Емирството не ми допадат, без значение пред кой хотел са разположени. Повечето са водни канали, които не дават усещане за истинско море. За мързелив отдих предпочитам широките плажове с фин пясък на остров Садият. Друго любимо мое място е брегът на остров Сир Бани Яс. Плажната ивица е обсипана с безброй удивителни миди и мога да прекарам часове в изследването им.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИТЕ
„Там няма какво да се види!“ Обикновено това е реакцията на истинските пътешественици, когато стане дума за Абу Даби. Да, в Емирството няма много за разглеждане и точно това го прави добро място за пълен релакс.
Сред малкото атракции тук са новопостроеният Лувър, сафари в пустинята или посещение на хотел Емирейтс Палас и пиене на чай със златни частици. Не са точно моят тип забавления, затова съм ги пропускала, но ако нещо в Абу Даби наистина си заслужава, то това е джамията Шейх Зайед. Храмът е изключително впечатляващ, а след залез слънце мястото прилича на дворец от приказките, в който си струва да се разходиш.
ХРАНАТА
Стане ли дума за арабска кухня, хората си представят улична дюнерджийница и махват категорично с ръка: „Не ми я хвали!“ Храната в Абу Даби изобщо не опира само до сандвичи и фалафели. Плодовете тук са зрели и невероятно сочни, а използването на екзотични подправки придава прекрасен вкус на ястията.
Харесвам арабската храна, особено когато тя е сервирана край морския бряг. А дали тази година идеята за ноемврийска вечеря по къс ръкав на открито ще ми се получи само времето ще покаже.