Десет минути! Винаги е въпрос точно на десет минути. Времето, което все не ми достига сутрин. Всяка вечер си обещавам, че от утре ще бъда точна. Ще стана малко по-рано, ще се приготвя навреме, ще изпия кафето си седнала и дори ще преваря задръстването. Обаче уви, проклетите десет минути се изнизват и пак отстъпват място на закъснението.
Докато един ден се случи нещо банално. Отидох на представянето на нов крем за лице. Поканиха ме да седна в удобно кресло. Усмихнато момиче дойде да почисти лицето ми и нанесе от въпросния продукт. Очаквах да го направи за секунди, може би защото аз отделям толкова при цялата сутрешна какафония от задачи. Нищо подобно! Тя превърна прозаичната грижа в релаксиращ ритуал.
Първо почисти кожата ми, после изми ръцете си с топла вода, така че пръстите й да бъдат приятни на допир. След това започна да втрива крема с бавни и нежни движения. Масажираше нежно лицето ми, докато текстурата попие напълно. Усещах как всяка молекула от формулата на крема застава на правилното място в кожата и започва да я стяга и освежава. „Как се чувствате?“ попита деликатно накрая, за да ми даде знак да отстъпя мястото си на друг.
„Беше прекрасно!“ , благодарих й аз.
„Ще видите, че този крем има страхотен ефект!“
„Сигурна съм”, отвърнах. “Само че аз никога нямам време да нанасям продуктите по този начин“.
„Защо? Та това отнема само десет минути!“
Ето, пак онези вечно недостигащи десет минути, които обръщат сутрините ми с главата надолу. И тогава си обещах да не бързам или поне не с нанасянето на крема. Та нали лицето е онова, с което заставаме пред хората, нашата визитна картичка, за която си струва да се грижим пълноценно.
Сега навивам алармата на телефона с цели двадесет минути по-рано. Ей така, за всеки случай. Сънят така или иначе никога не стига, а сутрините все успяват да ми погодят изненада, която кара стрелките на часовника да препускат главоломно. Нямам време за истински ритуал, но отделям достатъчно, така че да поставя крем, да го оставя да попие и да се погледна в огледалото. Имам си предпочитани марки и не пестя средства от грижата за лице. В момента използвам серум и дневен крем от серията Capture Totale C.E.L.L. Energy на Dior. Помагат ми да поправя щетите, които слънцето, студа и най-вече стреса подаряват ежедневно на кожата ми. Превърнах липсващите десет минути във време за себе си и вярвам, че усилието си заслужава.
А вие? Колко време не ви достига сутрин?
