fbpx
Имам и такива утрини. И да ви кажа – зачестяват. Ставам от леглото и стигам до кафе машината със затворени очи. Отпивам течността, само за да установя, че съм забравила да сложа захар. Поне горчивият вкус леко ме разбужда.
В същия миг на вратата се звъни. Поредният куриер с поредния кашон книги. Кеф! Аз не спирам да ги поръчвам, те не спират да ме радват. Избирам шантави четива за да ме държат в кондиция. Сядам и лежерно започвам да ги разглеждам. Хубаво ми е.
И изведнъж идва прозрението: не е събота, сряда е! Няма време нито за книги, нито за мляко в кафето. Хуквам и лудницата ме грабва. Пак се обърках. А може би просто нямам търпение да дойдат почивните дни.
При вас как започват сутрините? С кафе, с книга или направо скачане с парашут?