fbpx
Хич не ме бива с диетите. Само като чуя за ограничаване на храната и се започва. По цели нощи сънувам шоколад и по цял ден за кафета с много мляко и захар си мисля. И за кашкавал, обаче от пълномасления. За пържен патладжан, хрупкави тиквички и мъфини с орехи. Намазани с течен шоколад, разбира се.
Сигурно затова и толкова драматично приемам тази ситуация с лимитираните пътувания. Установих, че единственото по-гадно от хранителна диета е травъл диетата. Откакто въведоха ограниченията само плажове, екзотика и далечни дестинации са ми в главата. Или концерти в големи зали, коледни базари и балетни представления. Не ми се ходи там където е позволено, а там, където аз си искам. А в момента нито мога да се придвижа, нито има кой да ме пусне.
И за да не изпадна в Сатурнова дупка (рождения ми ден наближава), реших да погледна на ситуацията от позитивен ъгъл. В момента не е лесно да се пътува, но дали пък не е за добро. Хайде дружно да си признаем: свикнахме твърде бързо с отскачането из Европа за уикендите, нали? Разглезихме се с нискотарифни билети и изгодни възможности за настаняване. Пътувахме без граници и визи, сливахме празници, така че да отидем колкото се може по-далеч. Пълнехме профилите си с пъстри кадри от света и приехме свободата си за даденост.
А дали не прекалихме? И дали тази пътешественическа диета не идва точно навреме, за да ни накара да оценим онова, което сме имали?
Признавам си, самата аз не правя изключение. Затова споделям тези снимки от Франкфурт. Знаете ли колко пъти съм била в този град? Истината е, че не мога да отговоря. Може би пет, а по-вероятно е да са седем. Случвало се е да преспивам тук, преди да излетя с Condor на другия край на света. Или да се мотая цял ден, докато дойде време за вечерния ми полет към България. Забравила съм имената на хотелите, в които отсядах. Не мога да се сетя за точната локация на ресторантите, в които хапвах, нито за магазините, в които пазарувах. Приемах Франкфурт за даденост, защото градът беше там всеки път, когато ми потрябва. На един клик и на един билет разстояние.
И точно сега, преди Коледа, бих се върнала отново там. Сетивата ми са пречистени и гладни за гледки и емоции, точно като след продължителна диета от настърган морков, варено цвекло и карфиол на пара. Способна съм да попивам, усещам и запаметявам, обаче уви. Туризмът във Франкфурт в момента е невъзможен.
Простете гладните ми понеделнишки помисли. Както казах, не ме бива с диетите, а това въздържание от пътуване продължи твърде дълго. Надявам се скоро да мога да си „похапна“ някъде, а дотогава искам да ви попитам: Къде най-напред бихте отишли, когато отново може да се пътува?