fbpx
Така и не станахме приятелки с Москва. А опитахме, при това неведнъж. Понякога тя ме посрещаше в добро настроение, друг път ми скрояваше безобразни номера. Накрая просто се научихме да общуваме цивилизовано и дори се харесахме.
Резултатът от нашите срещи е списъкът с тези пет места. Не са най-популярните, но са моите любими места в руската столица. Ето защо:

ЦЪРКВИТЕ НА СЪБОРНИЯ ПЛОЩАД

 

Най-разпознаваемият символ на Москва е катедралата Василий Блажени, разположена на Червения площад. Пъстрите кубета на този храм изглеждат като извадени от приказка и денонощно привличат туристи. За мен обаче по-впечатляващата част от Московския Кремъл е Съборния площад. Той приютява Успенския, Архангелския и Благовещенския събор, както и камбанарията „Иван Велики“. Църквите са дело на италиански архитекти и са построени между 1445 и 1508 година. Отвътре са изографисани изключително красиво, а отвън златните им кубета отразяват лъчите на слънцето.

Харесвам Съборния площад и църквите му заради традиционната архитектура и съхранения им облик. Намират се на най-импозантното място в Москва, но въпреки това навяват топлина и смирение.

ТРЕТЯКОВСКАТА ГАЛЕРИЯ

Мога да се връщам в този музей ден след ден, година след година. Размерите му не са внушителни и в началото мислех, че час, най-много два, са напълно достатъчни за да мина през всички етажи на сградата. Оказа се, че времето в Третяковската галерия никога не ми достига.

Всяка една от картините тук ме води на забележително пътешествие векове назад в тъжната, спорна и славна история на Русия. Платната на художници като Суриков, Пукирев и Репин са толкова въздействащи, че трудно откъсвам очи от тях.
МЕТРОТО

Хаос, шум и изумителен поток от забързани хора – това е всичко, което си спомням от първата ми среща с московското метро. Оприличавах станциите на лабиринт, а пътниците на опитни мишки. Сякаш всички участваха в експеримент по ориентиране и оцеляване.

Отне ми време да свикна с метрото и едва по-късно започнах да гледам на него с други очи. Спрях да бързам, когато съм вътре. Вече знам, че щом мотрисата сграбчи пътниците станциите опустяват, макар и за секунди. И точно тогава мога истински да видя красотата и мащабите на това място.

 

ВДНХ

Зад това съкращение стои огромен тематичен парк. На територията му са разположени изложбени павилиони, фонтани и езера. Това е едно от любимите ми места за разходка в Москва, особено вечер. Работният ден е свършил, хората не бързат за никъде и мястото наподобява оазис на спокойствието в този иначе зверски препускащ град.

Харесва ми да хапвам сладолед, да се шляя по алеите на парка и да гледам изпълненията на кънкьорите около фонтана с шестнайсетте момичета. Името му е „Дружба на народите“, а скулптурите символизират всички републики от някогашния СССР.
КАТЕДРАЛАТА “ХРИСТОС СПАСИТЕЛ”

Настръхвам всеки път, когато обикалям залите на църковния музей и чета невероятната история на този храм. След Октомврийската революция през 1917 година в Русия настават съдбоносни политически промени. Болшевиките се изправят срещу църквата и нейните служители. През 1931 година катедралата “Христос Спасител” е взривена, а управляващата власт решава на нейно място да построи Дворец на Съветите.

Сградата била проектирана в типичния студен сталинистки стил, а на върха й трябвало да стои огромна статуя на Ленин. Проектът не се осъществил, но мястото на взривения храм не останало празно. Върху останките от църквата бил построен гигантски басейн с диаметър 130 метра. Към това съоръжение имало и сауна, детски басейн и плаж. Водата се подгрявала и комплексът работил денонощно, като на ден бил посещаван от над двадесет хиляди души.
Не след дълго започнали и проблемите – околните жилищни сгради и музеи се оплаквали от шум и непрекъсната влага. Поддръжката на басейна се оказала твърде скъпа и той бил затворен. След 1989 година нараснал общественият натиск за възобновяването на катедралата и тя била издигната отново.
Различните епизоди от съдбата на „Христос Спасител“ са разказани в музея към църквата с трогателни черно бели кадри и човек не остава безразличен към тях. Днес реконструираният храм е отворен за всички и аз не пропускам да се разходя до него при всяко идване в Москва.