fbpx
Представям ви кратък наръчник за изолация. Изготвен е в пет точки. Дава идеи къде да избягате от градската джунгла по време на слънчев уикенд. Написан е за софиянци, които държат да се дистанцират от всички останали софиянци. Това не пречи да се използва от жители на Перник, Кюстендил, Радомир и региона.
Важно: Това четиво е предназначено за хора, които обичат да покоряват непознати места. Употребата на настоящия наръчник не се препоръчва за лениви читатели, както и на такива, с вкус към дълго спане и кратки разходки. Следването на петте инструкции от подобни същества може да доведе до мускулна треска, преумора, задух, сърцебиене и дори до семеен скандал.
Точка първа: Станете рано, настанете се в притежаваното от вас превозно средство и дайте газ към дестинация, разположена поне на 40 минути извън София. За хората от по-малките околни градове важи същото правило, но изхождайки от състоянието на пътищата в страната, минималното време следва да се покачи на поне час извън населеното ви място.
Точка втора: Без барбекюта, чинии и всякакви усложняващи разходката елементи. Направете си сандвичи и вържете на кръста едно яке. Може да го използвате за постелка или завивка в последствие. Заменете белите градски маратончици с гумени ботуши или обувки, които сте прежалили. Ще ви водя на кално място, затова предупреждавам отсега, та после да няма сърдити и неразбрали.
Точка трета: Сложете в навигацията село Боснек. Намерете улица „Стефан Караджа“ и се движете по нея докато асфалтът свърши. Паркирайте и вдигнете поглед нагоре. След последните къщи ще видите белия калпак на Витоша вдясно. Под нея се реят хълмчета и поляни, идеални за припек. Хора няма, обаче има минзухари. Цъфнали са в лилаво и са доста красиви. По-красива от тях е само гледката към планините наоколо, чиито върхове блестят в сняг.
Ако също като мен четете знайни и незнайни форуми може да сте чули, че оттук през гората се стига чак до язовир Студена. Разстоянието е около пет километра в посока и на теория звучи като фасулска работа. На практика обаче, този маршрут е проходим единствено през сухо време. В това ме уверява един много кален човек. Носи каска и не му виждам лицето. Движи се върху някакво приспособление между бъги, мотор и самоделка и потвърждава опасенията ми: „Ааааа, оттук пеша сега няма начин! Пробвай през бариерата!“
Точка четвърта: Дошли сте тук, но още е кално. А много искате да го видите този язовир. Тогава тръгнете към бариерата. Разположена е до моста над река Струма в южния край на язовир Студена. Лесно може да се ориентирате като погледнете мястото в Google maps. Оставете колата си пред знака, забраняващ влизането на коли и тръгнете по пеша по пътеката. Тя се вие от двете страни на водата, а аз ви препоръчвам десния й ръкав. Идеално усамотен е, а слънцето редовно се грижи да топли посетителите чак до залез.
Точка пета: Язовир Студена е вододайна зона, затова пикниците, риболова и къпането са забранени. Обаче няма кой да ви се скара, че просто седите и се радвате на панорамата наоколо. А тя определено си заслужава. Първо през шубраците се вижда дървеният параклис. После храстите намаляват и отстъпват място на водата и на Витоша в далечината. Мен тази гледка напълно ме устройва. Оправдава лутането, калта по обувките, мъкненето на раницата и други дребни неудобства.
Брегът на язовир Студена е приятно усамотен и неочаквано красив. Ако знаете други подобни места ще се радвам да споделите информация за тях. Обещавам да им намеря място в следващият уикенд наръчник.