fbpx
Днес ще ви разходя до езерата Суа Габра. Неслучайно избрах точно тази дестинация. Вероятно това е едно от най-красивите места, които съм виждала около София. И едно от най-мръсните!
Ако се питате защо е така ще ви отговоря веднага. Природата доста се е потрудила и е дала всичко от себе си. Местността изглежда като извадена от картичка. Езерата са малки и сгушени сред буйна растителност. Преливат от едно в друго с помощта на поток направо от Лозенската планина. Земята тук ражда гъби и горски ягоди, а сред клоните на дърветата звучат птичи песни.
Обаче сред цялата тази идилия изведнъж се намесва човекът. Не става дума за някой злодей, а за най-обикновен, за чист българин. Същият този, който днес ще се бие в гърдите, че е родолюбец. Ще вее знамена, ще тропа хоро на площада и ще пие люта ракия. Ще отбележи празника подобаващо, но още утре ще го забрави.
И веднага щом съмне ще натовари буса с потрошени телевизори, скъсани гуми, пластмасови бутилки и непотребен стиропор и ще иде да ги хвърли край Суа Габра. Там, на езерата. Или някъде другаде, където никой няма да го види и глоби.
Днес е празник, а на празник трябва да звучат химни и хвалби. Обаче ми е трудно да сея патос само заради датата. Ще ми се хората да ценят свободата и земята си не само при официален повод. Да пазят това, което предците ни са отвоювали с толкова мъки и кръв. Да щадят природата, защото тя е щедра към нас.
И най-вече, искам да се върна на Суа Габра и да намеря езерата почистени от тоновете отпадъци, защото българинът най-сетне е осъзнал, че обитава истинско кътче от рая.
Честит национален празник!
Нека бъдем българи не само на Трети март!