fbpx
Хапва ми се пица! Обаче аз съм човек с претенции. Не искам дълбоко замразен полуфабрикат или ястие, прекарало неопределено време в колата на доставчика. Искам гореща, вкусна и току-що изпечена пица. Точно като тази от снимките.
Държа да ми я сервират с лека салата от рукола, биволска моцарела и чери доматчета. И за да бъде удоволствието пълно, веднага след пицата на масата трябва да пристигнат равиоли. Изборът на плънка винаги ме затруднява. Харесвам такава с орехи, рикота, а може и манатарки. Държа сосът за равиоли да включва доматки с патладжан или няколко вида сирена. Понякога са доста тежички, но човек не хапва подобно ястие всеки ден.
Всъщност открих най-уникалните равиоли в Сардиния. Приготвяха ги забутан малък ресторант на още по-забутана улица. Обаче въплъщаваха идеята ми за вкусна храна. Тестото бе пухкаво и пълно с рикота, а сосът наоколо наподобяваше лава от черен шоколад. Гениално, нали?
Явно съм гладна, защото се отплеснах в спомени. Както и да е, да си дойдем на пицата. Предпочитам маргарита. А напук на всякаква природна логика, маргаритите най-добре растат край морето. Затова ще си резервирам маса на брега. После ще хвърля сандалите и ще ровя в пясъка с боси крака, докато чакам пицата да изстине.
Най-често италиански ястия от подобен вид се консумират с червено вино. Смятам да пропусна винения лист и директно да си викна негрони. Вездесъщият коктейл включва джин, вермут, кампари, много лед и резен портокал за украса. Ще го пия бавно. Ще слушам как ледчетата пукат при стопяването си, докато чашата чашата се изпотява от топлото време навън. И когато слънцето залезе и морето до мен утихне ще си поръчам десерт. Шоколадово суфле с топка сладолед например.
Да си призная, в главата ми винаги има място за мечти. Но кой да предположи, че мисълта за пица с приятели край морския бряг ще звучи така откачено. Италия ту се отваря, ту затяга мерките. А докато дойде време за море и сандали в страната на ботуша може да се променят толкова много неща.
Копнея за всичко италианско, но не бих се отправила на пътуване ако знам, че заведенията ще останат затворени. Та какво е утро във Флоренция без кафе на площада. Или вечер в Сицилия, без кана вино на брега. Ами сладоледът, антипастите, дори хлябът, натопен в ароматен зехтин? Вкусът от срещата с Италия просто няма да бъде същият. Затова засега ще мечтая. И вероятно ще си приготвя пица за вечеря, в очакване на по-добри времена.
Ами вие? Доколко асоциирате една страна с нейните ястия? Бихте ли обикаляли Венеция, Рим или езерото Комо например, ако ресторантите не работят и трябва да разчитате единствено на сандвичи?