fbpx

Сутрин функционирам с ограничен капацитет. Придвижвам се от спалнята до кухнята на магия. После започва трудното: да уцеля правилната чаша, да сипя мляко, без да го разлея и след като го стопля в микровълновата, да натисна копчето на машината за кафе. Дозирането на захар също ми се случва с променлив успех. Кафето ми ту е твърде горчиво, ту толкова сладко, че се налага да доливам второ, за да мога да го пия. Едва след първите няколко глътки мозъкът ми казва „Добро утро“ и заприличвам на нормалната, енергична, бърбореща и правеща 1000 неща едновременно Вера.

Планини от кафе

Винаги съм имала специално отношение към кафето. Затова и тръгвайки към остров Бали си обещах, че трябва да разбера как се отглежда любимото ми сутрешно питие. Обикновено избягвам места, които носят гръмки имена като фабрика за ром, пури, папируси и прочие. Реших да направя изключение и да видя що е то плантация за кафе и наистина ли вкусът е различен, когато зърната са току що изпечени.

Кафето изисква отношение, а не безразличие

Така се озовах на мястото от снимките. То включваше няколко балийци, суетящи се покрай казани с кафе. Компания им правиха необятни хълмове, обрасли с кафени и какаови дървета. За съжаление човекът, който изпичаше зърната и наливаше горещата течност в чашите, нямаше абсолютно никакво отношение към кафето. Изненадах се. На подобно място очаквах да видя туристи, високи цени или рутина, но не и безразличие.

Прясно изпечени зърна

Самата напитка също не притежаваше вкуса, с който бях свикнала. Наподобяваше кафе от филтър машина, но твърде слабо и някак блудкаво. Не го допих, а започнах да си припомням местата, на които консумацията на кафе е истинско  удоволствие. В Доминикана например, където течността бе толкова плътна, че нямаше нужда от мляко и захар. В Австрия, където кафетата пристигаха с огромна буца сметана или някъде из италианските острови, където денят започва с миниатюрна чаша ристрето.

Сергия с плодове за фреш

Ами пакетите Godiva с вкус на шоколадов трюфел, които пиехме следобед в редакцията. Уханието им провокираше  сетивата и ни помагаше да творим по-качествено. Дори капучиното на закуска, което поглъщах чак до обяд, наслаждавайки се на гледките от Санторини, бе значително по-добро. Тук, на Бали, панорамата също бе красива.  Обаче липсваха тръпката и вкусът.

Водачът ми е по-доволен от мен

Когато се прибрах у дома установих, че дори машината ми с капсули се справя по-добре с приготвянето на кафе. Моята е стара и шумна, но отказва да излезе в пенсия. Липсва й само дигитален бариста, който да забърква лате макиато и флет уайт . Въпреки тези дребни несъвършенства машината ми създава напитка, каквато не получих в плантацията на остров Бали.

Какаово дърво

И докато пия поредното си количество събуждащо кафе искам да споделите: къде изпихте своето най-приятно кафе и как го предпочитате – с мляко, захар или преди всичко с добра  компания?