fbpx
Дойде ли месец април и започват проблемите. Налага се да сваля дебелите якета и да погледна истината в очите. Тоест в огледалото. Тогава настроението ми моментално се скапва. Едни проклети няколко килограма са се наместили там, където изобщо не им е мястото. И където най-много личат. Затова всяка година през април обявявам старт на моята физическа трансформация. Обикновено се получава, макар и с променлив успех.
Сигурно се чудите закъде съм се разбързала. Нали до морето, банските и късите панталонки има много време. Да ви призная, това със спешните диети пет дни преди ваканцията съм го пробвала многократно. Точно в тези пет дни някой има рожден ден, друг прави дегустация на сладкиши, трети ме кани да пием вино, докато рисуваме. И провалът е гарантиран.
Другия номер с купуването на тесни дънки също го знам. Случвало се е да събера по пет чифта, все с нулев ефект. Хем ми е хубаво да си ги гледам, хем ме е яд, че не мога да ги нося.
Затова тази година съм решена да действам иновативно. Обещах на себе си да бъда в изумителна форма до края на април и вече работя по въпроса. Ето как:
СТАНАХ ПРЪВ ПРИЯТЕЛ СЪС СТЪЛБИТЕ В КВАРТАЛА
Онзи ден слязох да говоря с портиера. Забраних му да ме пуска в асансьора. Подкупих го с шише вино и се надявам поне временно подкупът да има ефект. Чанти, куфари, багажи, товарът е без значение, придвижвам се и мъкна всичко пеша. По пет пъти на ден слизам до магазина, редовно изхвърлям боклука и си намирам поводи да кача нещо от мазето. Не е зле за човек, който живее на последния етаж.
Намерих и няколко стълбища в парка. Катеря и тях, но внимателно, защото са страшно изронени. Тичането и колоезденето се подразбират.
КУПУВАМ ЕДИНСТВЕНО ШОКОЛАД С КАРАМЕЛ
Само такъв не обичам, защото веднъж прекалих с количеството и после ми стана зле. Сега си отглеждам една опаковка в хладилника, но просто не я ям.
Скрих си запасите от сангрия в гаража и редуцирах готвенето. Любезно отказвам покани от кулинарен характер и се меря по три пъти на ден. Дано кантарът ми издържи на напрежението.
ОБГРАЖДАМ СЕ С ПОЗИТИВИЗЪМ
Когато съм ядосана посягам към храна, за да ми е пълна устата и да не крещя с всички сили. Сега опитвам да се нервирам по-малко и да се рея в облак от красиви неща. Гледам филми за екзотични плажове и си представям как плувам в морето. Разглеждам оферти за яхти под наем, за да сънувам как посрещам залеза на палубата с приятели. Дори чета книга, в която пише, че „Животът е приказка“. Пълна е с мъдри и поучителни истории. Щом някой ме вбеси, зачитам произволен разказ и дишам дълбоко. Засега успявам да се удържа, пък и нали имам шоколад само с карамел…
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
До този момент ефект от моите усилия няма. Триста грама надолу не са резултат за похвала, но ще продължа да се боря. Доста мислих как да се мотивирам в дългосрочен план и дали да не се запася със самолетни билети. Обаче реших да изчакам. Ако трябва да вляза в карантина след пътуване всичките ми усилия ще отидат по дяволите.
Затова си набавих правилните стимули – шапка с широка периферия, жестоко червило и слънчеви очила. Аксесоарите нямат навик да отесняват и могат да се носят и в градска среда. Вдъхновена съм, готова за действие и за среща със стълбите. Измислих и едно оправдание, ей така, за всеки случай: ако в края на месеца не постигна желаната форма, ще кажа, че днес е първи април и този текст е бил просто шега. Обаче се надявам да не ми се наложи!