Какво очаквате от френски семеен хотел? Бутилка божоле в стаята или компакт диск с шансони като комплимент от собствениците. А какво ще кажете за сериозно порицание, вместо „Добро утро“ и „Добър апетит“?
Представям ви Калви. Намира се в северозападната част на остров Корсика. Това симпатично френско градче има красива стара част, атрактивна марина и прекрасен плаж.
Озовахме се тук преди години в малък семеен хотел и скандалът ни застигна още на първата сутрин. Влязохме в залата за закуска. Приветливо помещение, с много светлина и аромат на прясно изпечени кроасани. И тогава се появи собственичката, доближи масата ни и започна възмутено да размахва ръце.
Не спираше да бълва поток от думи на френски – език, познанията ми по който се свеждат до нула. Хранехме се културно, закуската беше включена в цената и нямахме понятие какъв е проблемът. Очаквахме нещо сериозно, защото околните започнаха да цъкат с език в знак на съгласие с дамата.
Закусихме със свити сърца, а на следващия ден, точно когато се двоумяхме дали да се подложим на същото преживяване отново, на вратата се позвъни. Беше собственичката и пак ръкомахаше. Само че този път си бе довела за компания момиче, което да ни превежда.
То излезе на балкона и остави поднос със закуска на масата. После опита да не пропусне нито дума от нестихващия порой: „Как е възможно да слизате долу на закуска, та вашата стая е с най-хубавия балкон! Вижте каква гледка само! Ето ви кафето и храната, ако искате още нещо, само се обадете! Утре по същото време ли да доставим закуската в стаята?“…
Докато младата преводачка опитваше да си поеме дъх, погледнахме навън, усетихме мириса на кафе, видяхме как слънцето приятно напича наоколо и си отдъхнахме. Оказа се, че няма проблем, а само красиво решение.
Искаше ни се да благодарим с повече от „Мерси боку“, но така и не научихме френски. Затова прегърнахме домакинята ни и послушно изяждахме закуската си ден след ден, наслаждавайки се на гледката от балкона.
