fbpx

Лятото се върна и аз се върнах в лятото. Обаче с цяла година назад и то в спомените си. Имах нужда от време за да грабна купчината с емоции, да я наместя, уталожа и да я споделя едва тогава, когато я сложа в някакъв приемлив  ред. А за спомените ми от Сирос ред определено трябва, защото всяко частица от този гръцки остров успя да ме извади от обичайното ми козирожко равновесие. Бях тотално неподготвена както за красотата на Ермопулис – впечатляващия основен град и столица на всички Циклади, така и за плажовете, които тук вървят с неочаквани бонуси – кристална вода, малко туристи и чудна храна.

Но ще карам поред. Нямам идея защо отивам точно на Сирос, но поне пътуването е  лесно – само на три часа и половина с ферибот от Пирея. За да усетя истинската атмосфера на острова избирам семейно хотелче в Галисас и паркирам на входа му под дърво с узрели нарове. Посреща ме собственикът – улегнал и типично окосмен представител на тукашната раса. Всяко лято семейството му напуска шумните улици на Атина за да стопанисва този малък оазис. Както във всяко уважаващо себе си патриархално семейство, той държи ключовете от стаите, диктува паролата за интернета и обяснява къде е най-близкият магазин. За всичко останало човечецът е безгласна буква и покорно следва инструкциите на жена си.

Колкото до съпругата му, какво да ви кажа, сигурна съм, че сте запознати с тази порода жени, широко разпространени из повечето региони на Гърция. Едно време сигурно са били привлекателни, но годинките, ражданията, ежедневието или просто някаква пъклена сила ги е превърнала в същества с умерено запуснат външен вид. Е точно такава е моята домакиня. Донася натежалата си фигура при мен и сяда да пием кафе. Оказва се, че преподава литература, древногръцка история плюс още нещо подобно в университета в Атина. Засипвам я с разни митологични питания, а тя вади торбата с факти и отговаря, сякаш ей сега се е разминала на улицата с Омир, а преди това е била на обяд със Софокъл. Жената ръкомаха, не млъква и зорко следи дали съпругът й кима достатъчно често в знак на съгласие, а  от време на време му намира по-важна работа, като пренасяне на вещи, пазаруване, простиране на дрехи и прочие.

Начетена, енергична и умна съпруга, безспорно. Обаче за снимки не става. Сякаш вместо да сложи малко боя върху косата си или обратното – да махне някое друго кило от талията си, тя влага цялата си енергия в общуване, инструктиране и в облагородяване на двора. А тези дейности й се получават успешно. Погледнете само – под асмата се шири маса за десетина гости, на люлеещия се стол дреме пухкава котка, а лекият бриз едва помръдва хамака, в който ми се иска да скоча веднага. Добре че няма гледка към морето, иначе трудно бих се размърдала от тук.

Събирам сили да кажа временно „чао“ на шарената сянка и бялото вино, дето оставих да ме чака в хладилника и тръгвам на опознавателен тур из острова. Цяла седмица редувам плажове и таверни, за да установя, че не съм се справила достатъчно добре. Домакинята ми нарежда непременно да видя любимия й плаж. Оказва се единственият, до който няма асфалтов път. Колата се покрива с було от жълт прах, а главата ми се разтриса от дупките, но нали месните трябва да се слушат.

Пристигам на типичен на пръв поглед залив с места за паркиране и таверна. Отпред ме чака тънка ивица от чадъри и плаж със златна вода. „Как така златна?“, ще ме попитате. Ами така, като в приказката, където Златка Златното момиче изчакала да мине черната и червената вода и се изкъпала в златната. Само дето тук няма нужда да чакам. Бухвам се в морето, а песъчинките са толкова фини, че се реят и правят облаци от злато около тялото ми. После идва вълна, измива ги и миг след това пак ги прави на каша, та човек наистина да се изкъпе в злато.

Добра е домакинята ми, признавам. И то не само в познанията си за Омир и Илиада. За красивите плажове на острова и за Ермопулис ще ви разкажа друг път, че много дълъг текст стана. Но понеже идва обедно време ще спомена любимия ми ресторант на Сирос – Aventura. Ресторантът естествено е семеен и за мен бе абсолютна загадка как шепа хора са в състояние да обслужват толкова маси и да приготвят храна с подобно качество. Aventura е на самия плаж в Галисас. Денем прави сянка на плажуващите, а вечер им поднася най-красивите залези на острова. Декорацията е смес от саксии с босилек, мидени черупки и морски въжета.

Мястото не е за хора на диета, да си знаете. Лично аз се влюбих в шишчетата с печено талагани и сладко от червени домати. И покорно изяждах най-калоричния десерт, посветен на шоко маниаци като мен: Представете си хрупкави блатове от брауни, слепени с пухкав шоколадов мус, поръсени с домашно сладко от череши и шепа шам фъстък за финал. На всички огладнели – „Добър апетит!“. На останалите – пътувайте повече и изследвайте не само далечни дестинации, а и местата наблизо. Европа е пълна както с туристически капани, така и с прекрасни островчета, а Сирос определено е сред най-красивите! А ако имате късмет да случите на домакини и двор като моя, няма начин приключението да не ви хареса…