Колебаех се дали да не запазя това място за себе си. Не ми се иска да го видя презастроено и потънало в боклуци като някои други язовири. Обаче не се сдържах. Защото подобна красота си заслужава да бъде споделена. И опазена.
Това е язовир Смолско. Открих го след доста ровене из рибарските форуми, защото умишлено търсех нещо малко и пасторално. Мястото обаче многократно надмина очакванията ми. Това кътче е като излязло от ръката на смел художник, който не е щадял цветовете. По идиличните хълмове над язовира се срещат всички нюанси на есента. В спокойните води проблясват лъчите на слънцето и създават съвършена обстановка.
Площта на язовир Смолско е малка и позволява мястото да се обиколи лесно пеша. Около брега се вие пътека, която отвежда до символа на язовира – параклиса Света Петка. Храмът е сгушен под клоните на огромен жълъд и е винаги отворен за поклонници.
Дойдох тук през почивен ден, но въпреки това на язовира имаше само десетина души. Не знам дали се дължи на късмета ми или на състоянието на пътя дотук.
Ако идвате от София тръгнете в посока Горна Малина. Продължете към село Байлово и подминете каменната кариера след него. Малко преди село Смолско от дясната страна ще забележите малък черен път да се изкачва в планината.
При мокро време минаването по него би било възможно само с високопроходим автомобил. Ако е сухо и карате внимателно, може да изминете с кола отсечката до поляните. Там ще намерите достатъчно място за паркиране, а до язовира трябва да продължите пеша. Няма указателни табели, но лесно ще се ориентирате, пък и оставащото разстояние е около 500 метра.
Не знам дали харесвате подобни места, но язовир Смолско определено докосна сърцето ми. Ще се радвам да споделите своите малки открития, а дотогава аз хуквам в преследване на следващото прелестно кътче от страната ни.
