fbpx
Денят не се познава от сутринта! Или поне не винаги. А точно в онова утро единственото, което успях да видя през прозореца, бе мъглата. Ниска и толкова плътна, че щом я вдишах, усетих как засяда на гърлото ми.
Затова спешно се махнах от София. Беше ми все едно къде, само да е на слънце. Поех към язовир Пчелина с надеждата да се случи чудо и само след час шофиране, то беше факт. Слънцето измести мъглите и над главата ми се ширна ясно и безоблачно небе.
Избрах да се разходя до параклиса на Свети Йоан Летни пеша. С високопроходима кола пътят стига почти до храма, но аз паркирах при последните къщи на село Поцърненци. От там до църквата се стига за по-малко от час с нормален ход.
Средновековната църква е разположена на хълм в средата на язовир Пчелина и фасадата й се вижда отдалече. Храмът е с миниатюрни размери, но това не е за сметка на красотата му. Белият параклис е в идеален контраст със синевата на небето и с водите на язовира. Тишината и панорамата наоколо придават някаква особена мистичност на това място.
Някои посетители остават тук само десетина минути, но аз прекарах целия следобед на хълма. И се убедих, че денят не винаги се познава от сутринта.
Дори когато утрото започва с ниски облаци и мъгли, слънцето все някъде се показва. Остава само да открием правилното място и да му се насладим напълно.