fbpx

 

„Секс и кръв! Това продава най-много!“ Така ни учеше един преподавател във факултета по журналистика. Обясняваше ни, че щом заложим на тези два елемента, стратегията ни ще бъде успешна.
Вероятно има правота в думите му. Заобикаля ни свят, пропит от насилие и съблазън. Водещите новини започват с убийства и завършват със секс скандали. В масовите книги и филми има повече плът и кръв, отколкото съзнанието ни е готово да понесе. Дори когато опитваме да избегнем лавината от голота и насилие, медиите намират начин да ни повлекат обратно към нея.
Всеки декември авторитетни световни издания представят изтичащата година в снимки. Разгледах фотографиите на Ройтерс и World Press Photo. Селекциите напомнят зловещ парад, в който дефилират кръв, смърт, насилие, глад и нещастие.
Със сигурност 2020-та бе тежка година. Пълна с обрати, предизвикателства и страх. Но нима през тези дванадесет месеца хората спряха да се обичат? Да се женят и да създават деца? Нима липсваха моменти на радост и усмивки? Нима поводите за щастие бяха толкова малко, че не заслужават достойно място сред кадрите от изминалата година? Нима вярваме сляпо, че чашата е наполовина празна, а не наполовина пълна и то само защото някой упорито ни го повтаря?
Това са снимки от язовир Бозалан, близо до село Веринско. Не показват цялата ми година, а само един ден от нея. Няколко часа, в които наблюдавах слънцето и отблясъците му по водната повърхност. Опознавах есента и й позволих да превземе сетивата ми. Загърбвах неприятностите и преговарях уроците, които 2020-та ми поднесе. Бях благодарна и се радвах на всичко, което имам в онзи момент.
Цели дванадесет месеца събирах миг след миг и кадър след кадър. Сега изпращам поредната бурна година и обръщайки поглед назад мога да кажа: Моята чаша бе наполовина пълна с щастие!