Скъпи дядо Коледа, пише ти Вера от последния етаж. Аз съм онази с тъмните очи и рошава коса, която всяка година си поръчва пътешествие за подарък. Явно съм била достатъчно послушна, защото досега си получавах бленуваните пътувания. Аз искам и други важни неща като здраве, щастие, работа, мир и прочие, но знам че те зависят от колегата ти над теб.
Затова и тази Коледа отново ти пиша за скитане. Дори не е нужно да бъде едно, може да са няколко. Той списъкът ми с желани места всъщност е доста дълъг, но се надявам лека по лека да го отметна. Само направи нещо по въпроса с болестите, за да се отворят страните и пак да може да се обикаля. Голяма драма ми е този локдаун, честна дума. Вярно, случва се да правя по някоя беля, ама чак пък такова наказание не заслужавам. Не бъди жесток, ще се реванширам, честна дума!
Ще те похваля в блога ми, обещавам! Той е скромен, обаче има дванадесет хиляди души, които го четат. Мога да организирам един да ти изпече от любимите курабийки, друг да ти среши брадата, трети да ти нахрани еленчетата. Все добри хора са, ще се постараят. Вероятно и те ще искат същото за подарък – пътешествие. Знам, че в сегашната ситуация подобно желание е странно. Обаче вярвам, че ти ще намериш решение. Нали по Коледа стават чудеса. А в момента всички имаме нужда точно от чудо…
P.S. Спретнах това писъмце до белобрадия старец и го подписах с моя снимка. Обаче не ви знам желанията. Напишете си вашите мечтани дестинации тук, а аз ще ги отпечатам и ще сложа списъка под елхата. Току виж се събудя на 25-ти и намеря чувал със самолетни билети до коледното ми дръвче. Дори да не се получи, пак съм длъжна да опитам!
