fbpx
Книгите не са това, което бяха. За съжаление. Мислите ли, че греша? Тогава нека заедно си спомним какво бяха те преди двадесет, тридесет или повече години.
Произхождам от класическо работническо семейство. С панелка и москвич, купени благодарение на родителския труд в Коми. Майка ми не беше професор по литература, но определено обичаше да чете. През осемдесетте нямаше сегашното изобилие книги, нито свободна продажба на актуалните западни заглавия. Единственият начин за попълване на семейната библиотека бе чрез специален абонамент в книжарницата. Веднъж месечно у дома се появяваше чанта с нови книги, а майка ми ги изчиташе за по-малко от седмица. Съдържанието нямаше значение, защото тя обичаше да чете. Просто не можеше да избира какво. После книгите се трупаха. В къщи, в мазето, в гаража, на вилата ни и къде ли не. Някои се препрочитаха след време, други събираха прах, но и дума не можеше да става да се разделим с тях.
Разполагахме и с няколко свещени книги. Те бяха от детството на майка ми и се изваждаха само при специален случай. Бяха от шейсетте години, чешки и имаха движещи се фигурки. Съдържаха класически произведения като “Червената шапчица”, “Спящата красавица” и “Котаракът в чизми”. Спомням си с какво страхопочитание разлиствах страниците им, внимателно докосвах героите и после си вземах довиждане с тях за няколко месеца. Изданията бяха стари, но притежаваха стойност и трябваше много да ги пазим.
Някъде по онова време разбрах, че съм влюбена в книгите. Даваха ми целия свят във време, в което трудно можех да напусна границите на България. Позволяваха ми да вляза в ума на убиец или под кожата на духовен водач. Да плача с дни или да се смея по цели нощи. Научиха ме да изпитвам удоволствие от досега с хартията, от аромата на мастило и от шума на прелистващи се страници.
Когато пораснах дойдоха промените и книгите също се промениха. Първо изчезнаха. Работещите книжарници се брояха на пръсти. Никой не си и помисляше да харчи пари за тях във време, в което се чакаше половин ден за бутилка олио, а хлябът се раздаваше с купони. Годините бяха трудни, затова и не можех да си представя, че един ден ще работя в списание, заобиколена от тонове хартия.
Днес всичко е различно, защото светът не е същия. Книжарниците са многобройни, както и книгите. Има хартиени, луксозни и електронни издания, както и безплатни книги в мрежата. Има дори телевизионни сериали, за онези, които искат да проследят една история, без да се налага да четат. Книгите са навсякъде, но стойността им сякаш се изгуби.
Творбите от моето детство отново се преиздават. Изглеждат същите, но само на пръв поглед. Наскоро си купих любима книга и попаднах на осъвременени илюстрации, некачествена хартия и страници, които се разпадат за дни. Не става дума за лош късмет, а за тенденция. Разровете се в класическите издания и ще видите евтина полупрозрачна хартия, залята с размазващи се букви. При поредиците за ученици нещата са още по-зле. Не се продават творби, които да предадеш в наследство, а такива, които да си принуден да захвърлиш на боклука. Сякаш са долнопробен сандвич от будката за бързо хранене, който консумираш и продължаваш нататък.
Жал ми е, защото обичам да чета. Минавайки през различни периоди се научих да познавам стойността на написаното и отвъд лъскавите корици.
Затова днес, на празника, няма да обикалям книжарници в търсене на намаления. Не ми трябва специален повод за да купувам и разменям нови заглавия с приятели. Просто ще се покатеря до най-високия рафт в гардероба ми, за да извадя “Спящата красавица” с движещи се фигурки. И ще си припомня истинската цена на това, което държа в ръцете си. Книга на повече от половин век, с поизбеляла корица и тук-там залепени картинки. Книга, която всъщност е безценна.