Днес ще ви разкажа за кучетата в Кьолн. На пръв поглед те изглеждат досущ като родните. Имат по четири лапи, умеят да въртят опашка, подскачат и ближат стопаните си щом са щастливи и от време на време се случва да кажат по някое: „Бау!“
Обаче има една съществена разлика. Кьолнските кучета притежават възпитание, каквото липсва на българските. Немските четириноги дотолкова са адаптирани към живота на собствениците си, че неизменно ги придружават навсякъде. И то без по никакъв начин да притесняват околните с присъствието си.
Установих това още при първото ми посещение в Кьолн. Отидох да разгледам символа на града – катедралата “Свети Петър и Света Мария”.
Покатерих се до покрива на този готически шедьовър, за да видя невероятната панорама наоколо. После отделих време за разходка из центъра, а накрая потърсих убежище от дъжда в Galeria Kaufhof. И точно там, някъде между щендерите с маркови рокли, едва не настъпих една пухкава рижа опашка. Принадлежеше на огромен голдън ретрийвър, който кротко дремеше на пода. Когато той изненадано надигна глава вследствие на появата ми, собственичката му просто каза: „Шшшш“. Кучето си легна отново, а жената продължи да пазарува невъзмутимо.
Следващият път се случи в ресторант на закрито. Не говоря за квартална бирария, а за място с покривки, вази с цветя и свещи по масите. И кучета под тях. Животните безмълвно изчакваха стопаните им да приключат с вечерята си. И абсолютно безшумно напускаха ресторанта.
Свикнах с присъствието на кучетата и се оказа, че необичайни места за тях няма. Просто защото бяха научени къде да играят и кога да кротуват.
Знаете ли, след всяко завръщане у дома си мисля какво бих искала да взема от последната ми дестинация. Катедралата в Кьолн безспорно е изумителна, но ние си имаме достатъчно красиви църкви и манастири. Магазини също си имаме, както и прилична бира. Обаче си мечтая за същите кучета, макар че няма какво да се лъжем. Всъщност възпитанието опира не до животните, а до техните собственици.
Мечтая си да не напомням непрекъснато на разни непознати, че щом са извели животното си в парка, то е редно да почистят след него. Ще ми се да карам колело, без настървено да ме преследват огромни домашни кучета и да чувам обяснения като: „Спокойно, то просто така си играе.“ Мечтая си за повече пространства, обособени специално за кучета, за да тичат на воля там, а не из детските площадки. Иска ми се да виждам по-малко стопани, които бият кучето си или го използват като моден атрибут. Надявам се да не попадам на клипове с вързани, лошо гледани или направо изхвърлени животни на улицата, защото собственикът им се е уморил да се занимава с тях.
Как мислите – дали е постижимо? Защото всичко, което видях в Кьолн, не се случва единствено с наредби и глоби, а с отношение както към животните, така и към обществото. Дано някой ден имаме повече възпитани и любящи стопани, но засега мога само да си мечтая.
P.S. Илюстрирам този текст със снимки от центъра на Кьолн. И макар на тях да не се виждат животни, може да бъдете сигурни – идете ли този, а и в други германски градове, то непременно ще срещнете кучета на необичайни места.
