fbpx

Бавно! Все искаме да живеем по-бавно. Да се наслаждаваме на миговете, прекарани с близките ни хора, да усещаме вкусът от всяка хапка храна и да попиваме с очите си красотата, която ни заобикаля. Обаче трудно се получава. Събуждаме се с аларма, хапваме на крак, закъсняваме и все препускаме.

Когато споделих, че съм прекарала пет дни на гръцкия остров Сими много хора останаха изумени. „Толкова е малък, може да отидеш и да се върнеш за един ден от Родос, няма какво да се прави…“ Засипаха ме с мнения, неразбиране и въпроси. Вероятно защото знаят, че аз съм изключително активен и енергичен човек.

 

 

Този път обаче бях решила да почивам бавно. Някъде, на една шепа земя, където няма смисъл да бързам, защото времето на Сими изглежда спряло.

Избрах хотел Ниреус. Има много по-изискани места по света, но едва ли могат да предложат гледка като тази. Море, посипано с няколко бели яхти. Църква в компанията на пъстроцветни къщи. И едва доловими вълни. Полюшват се незабележимо, точно колкото да напомнят, че това не е сън или картина, а светът тук и сега. Бавно и на живо.

На Сими животът тече с особен ритъм: когато идва фериботът и когато си тръгва. Тогава пристанището се оживява и по уличките на острова плъзват туристи. Малко са и не дразнят, пък и аз още закусвам и не се блъскам с тях. Пия трето капучино и чакам да ми стане горещо, за да хвана корабчето, което обикаля плажовете на острова.

Маратунда е с бели камъчета и изумрудено море. Водата на „Свети Николай“ е спокойна, защото заливът е скътан сред скалисти хълмове.

 

На Нану има естествена сянка и таверна с вкусни гозби. Понякога на плажа се появяват кози. Поздравят с „Беее“ и отиват да си търсят нещо за хапване.

Морето навсякъде е лениво. И на него му е топло. Вълни не се чуват, а само щурци, които крещят от храстите. Няма джипки, борба за паркоместа и девойки, които позират за селфита. Това не са най-красивите гръцки плажове. Обаче са с точната доза лежерност, от която имам нужда сега.

 

Мога да лежа или да не лежа, да се протягам или да чета, да лепна от динята, която изядох в ресторанта за десерт или да се успивам с узо. Бавно, ден след ден, без да препускам да видя и да наснимам всичко.

А островът е благодатен за снимки. Особено привечер, гледките от горния град са магични. Правя десетина кадъра, после оставям фотоапарата. Сядам, затварям очи. Слушам и чувствам. Бавно. Не за дълго, само за пет дни, но такива, които изпълвам със спомени за цял живот.

И нещо полезно: Най-лесният начин да се стигне до Сими е с директен полет на Wizz air от София до Родос и след това да се продължи с ферибот. Пътуването трае малко повече от час. Има вариант и с личен автомобил, но тогава от Атина се хваща ферибот, които пътува над шестнадесет часа. В http://booking.com има предложения за настаняване.

Ваканцията на Сими може да се комбинира както с престой на Родос, така и с разходка до другия голям остров Кос. Подробности за фериботното разписание може да видите тук: http://go-ferry.com.

За още интересни гръцки острови може да прочетете в линковете:

Остров Аморгос: https://worldofvera.com/2019/08/12/amorgos-monastery/

Остров Парос: https://worldofvera.com/2020/04/15/summer-paros-island-greece/

Остров Скиатос: https://worldofvera.com/2019/10/23/skiathos-island/

Остров Сирос:  https://worldofvera.com/2019/10/18/siros-island-greece/

Остров Санторини: https://worldofvera.com/2021/06/17/santorini-greece-info/.