fbpx

Днес ще ви говоря за храна и за най-странната рецепта, която някога съм чувала. Почти не гледам телевизия, но неотдавна попаднах на американско кулинарно шоу. В студиото пърхаха едрогабаритни водещи и оживено дискутираха с какво да улеснят битието си. Накрая заявиха, че спасението на съвременната домакиня се крие в умението да претопля пържени картофки.

Да, прочетохте правилно!  Предаването се фокусира върху това как бланшираните, замразени и изпържени картофи от вечерята да бъдат стоплени така, че да стават за ядене и на следващия ден. Защото видите ли, макар и купени от верига за бързо хранене, картофките все пак са зеленчук и следва да се консумират в големи количества.

Моментално смених канала и за пореден път осъзнах, какви кулинарни щастливци сме ние българите. Дори да хапваме на крак или в някое непретенциозно място, храната ни пак е милион пъти по-вкусна и здравословна.

Скоро след предаването поех към Витоша и след кратък преход се озовах в хижа „Камен дел“. Вероятно много от вас познават както маршрута до нея, така и менюто й. Хижата е добре поддържана, лесно достъпна и предлага убежище от градския хаос. В този ден стопаните й бяха сготвили вегетарианско шкембе. Представлява супа, в която месото е заместено от ароматни гъби.

Имаше и любимата ми гъста чорба от леща с пресен копър. От скарата отвън на двора се разнасяше чуден аромат, а върху жарта къкреха сочни месни специалитети. Някои ги преглъщаха с лютеница, други с шопска салата, а трети само с бира.

Със спътниците ми си хапнахме добре. Преди да тръгнем проверих менюто за шоколадов десерт и забелязах, че в хижата също предлагат пържени картофи. Но понеже бяха само бланширани, нямаше кой да поръча от тях. Бяхме дошли за прясна храна, а тук тя бе поръсена с най-важните подправки: уютна атмосфера и чист планински въздух. Та както казах, щастливци сме ние балканците. По отношение на вкусните домашно приготвени ястия, а и не само тях. Пуснете си някое американско кулинарно шоу и ще се убедите сами.

Ще се радвам да споделите вашите открития в планината, където гозбите  оправдават дългия преход. Ако пътят до хижа „Камен дел“ не ви е познат, то може да се разходите по следния маршрут:

Изходният пункт за хижа „Камен дел“ е хижа „Момина Скала“. Карате към Витоша, подминавате местността „Златните мостове“ и продължавате още нагоре до кафетерия „Мом“. До нея има места за паркиране и огромна поляна, а за лесна ориентация погледнете google maps.

В края на поляната под дърветата се намира хижа „Момина скала“. От нея до „Камен дел“ се стига за около половин час с нормален ход. Пътеката не е стръмна, но е неравна, заради каменистата настилка. Маршрутът лесно може да бъде извървян и от малки деца. По средата му се намира неработещата хижа „Есперанто“ пред която има въжена люлка.

За да не минавате по същото трасе на връщане може да се изкачите леко над хижа „Камен дел“ и да следвате табелите за хижа „Средец“. В момента тя не функционира, но край фасадата й е пълно с малини, а пътят неусетно бързо отвежда до хижа „Момина скала.