fbpx

При толкова дъжд беше неизбежно. Кротнах се временно вкъщи и започнах да си водя нещо като дневник. В него положението е следното:

ДЕН ПЪРВИ:

Днес не спря да вали. Колоезденето с приятели остана за друг път. Ако съм с 300 грама и 500 калории нагоре то дъждът е виновен!

ДЕН ВТОРИ:

Пак вали. Извадих гумените ботуши от дъното на гардероба. За дебелото яке още се колебая.

ДЕН ТРЕТИ:

Спрях да се колебая и към якето добавих ръкавици. Взех участие в традиционната ни вечерна среща на открито в парка. Имаше и по-облечени от мен. Понамокри ни, но поне си проветрихме главите.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ:

Гледам прогнозата и се чудя: Ама наистина ли е началото на октомври?!? Още не съм сложила зимнината, а вече се налага да я вадя и да я ям.

ДЕН ПЕТИ:

Разбрах пълния смисъл на израза „препикано мушкато“. Имам доста саксии с това цвете на балкона и всички изглеждат еднакво подгизнали. Дали пък не е време да зазимя цветята?

ДЕН ШЕСТИ:

Тръгнах да си прибирам цветята на топло и се отказах. Заради дъжда всяка саксия тежи по 20 кила и от носенето може да ме схване кръста. Обаче между китките намерих три гъби. Сега  прочувам дали стават за ядене.

ДЕН СЕДМИ:

Единият средиземноморски циклон не е отминал и вече се задава втори. Моля се да са сбъркали прогнозата, ама не. Тези пусти сателити всичко познават. Пак вали и още дълго ще е мокро.

ДЕН ОСМИ:

Дори скандинавските страни (които принципно не харесвам точно заради климата,) могат да се похвалят с по-малко дъжд. Знам си аз, високите руси северни хора са ни направили магия и сега ние подгизваме вместо тях! Дано им се върне тъпкано!

ДЕН ДЕВЕТИ:

Депресията звъни на вратата ми. Открехвам леко, виждам ухилената й физиономия и моментално затварям с трясък. Сядам на компютъра да търся билети за някъде. Резултатът е кофти: няма нищо, което да ми пасва като дати.

ДЕН НЕ ЗНАМ КОЙ ПОРЕД:

По високите части дъждът премина в сняг, а аз спрях да броя дните и да гледам прогнозата. И без да съм толкова информирана познавам тялото си и вътрешният глас не ме лъже. Изглежда ми поникват хриле.

ДЕН ПЪРВИ, В КОЙТО НАЙ-ПОСЛЕ КАЗВАТ, ЧЕ ИМАШ ШАНС ЗА СЛЪНЦЕ:

Дано да са прави! А докато наистина просветне ще зяпам летни снимки и ментално ще присъствам на друго място. Избрах си такова, което също е  мокро, ама освен това е и топло. И да ви кажа, има разлика. Друго си е да подгизнеш от плуване в морето и от пръските на вълните, които се образуват край лодката.

Тази я взехме за 150 евро с гориво и капитан от Порто Вроми – малък залив в северозападната час на остров Закинтос. Побира  поне шест човека и в продължение на три часа лавира между пещери с изумрудена вода и плажове със страховити скали.

За моя вкус Закинтос е доста комерсиално място, на което не бих се върнала. Обаче тази обиколка си струваше парите и мокренето, пък и споменът за нея сега ми действа добре на нервите.