fbpx

Това са моите есенни богатства. Помагат ми да се спася от всичко, което се случва около нас в момента.

Най-после времето е ясно и мога да видя пъстротата на този сезон. Мога да хапвам варени кестени и да изпращам слънцето на балкона с книга в ръка. Прочетох „Авиатор“ на Евгений Водолазкин преди повече от месец, но не спирам да си припомням цели пасажи отново и отново.

На пръв поглед историята не е нищо особено. Разказва се за мъж, който се събужда в болница и започва да си води дневник, в опит да върне спомените си. Следва изключително описание на действителността и политическите промени в Русия през двадесетте години на миналия век.

Главният герой става мишена на тогавашната власт и е изпратен в най-зловещия трудов лагер на остров Соловки. Сюжетът е поднесен така, че прочетох книгата за три денонощия. Няма да ви разказвам повече от нея, но ще се радвам да споделите кое четиво ви е грабнало напоследък.

Желая ви много слънце и милион малки неща, които да усмихнат деня ви!