fbpx
Банско ми липсва. Имам предвид онова градче отпреди двайсетина години, в което имаше малко туристи, но толкова много чар.
Днес е откриването на ски сезона. Затова ще се върна назад в годините и ще си припомня това място от времето, преди да стане сегашния популярен курорт.
Първият ми спомен от Банско е миризмата на студ. Вървя между къщите, въздухът ме щипе по лицето, а снегът постоянно хрупа под краката ми. Бързам към любимата механа и се надявам да намеря място край камината. Сгрявам се с домашно вино, но без да прекалявам с количеството. На сутринта трябва да съм в съзнание за пистата и най-вече за пътя до нея. А той е сериозно изпитание за психиката, нервите, автомобила и неговия водач.
Истински път няма, а само бели завои окаляни с малко сгур. Тътрузенето нагоре е епохално. Едни бутат други, трети залягат в снега и слагат вериги, а четвърти зарязват колите и продължават към Шилигарника пеша.
Препятствията не свършват дотук. В Банско се знае, че идването на ски не гарантира карането на ски. Голямата писта е една, лифтът е стар, а вятърът брули сериозно. Понякога имам късмет, но друг път уикендът минава в пиене на коняк и очакване времето да утихне.
Цялата ми компания е пръсната по квартири. В града има шепа хотели, но те се пълнят бързо. Затова пък храната си я бива, хората са мили и цените са добри.
В неделя камбаната бие. Първо се ходи на църква, после в центъра правят пазар. Пълно е с екзотични баби в носии и забрадки.
Един ден Банско решава да прави истински туризъм и се превръща в курорт. Строят се хотели и механи. Пускат кабинка, а после и други лифтове.
Постепенно бабите изчезват. Появяват се световни вериги, магазини, пъбове, паркинги, опашки, гърци, британци, дори еротичен клуб. Цените растат до небето. Местните се променят, променя се и градът. Може би за добро, макар че кой знае…
Разбирах, че съм в Банско в момента, в който спра да разбирам. Официалният език може и да е български, но тук говореха нещо непонятно. Приличаше на смесица от караница с грухтене, но после му свикнах. За мен Банско е планината, пушекът от комините, вкусните гозби и пиринските ритми. Или поне беше.
Вероятно мнозина от вас са идвали тук преди ерата на кабинковия лифт, изграждането на писта Томба и спусканията за Световната купа. Какви са вашите спомени от Банско по онова време и кое ви липсва от начина, по който изглеждаше това място преди.