fbpx
Краят на годината е време за равносметка. Затова днес обръщам поглед назад и си спомням онези неща, които ме впечатлиха през 2021-ва. Ето основните:
КНИГАТА
Изчетох огромно количество книги, а на бюрото ме очакват още десетина нови. Имах страхотни попадения, но сред всички издания това се открои най-силно.
„Места и лица от Родопите и Беломорието“ е албум със снимки на Крум Савов. Не става дума за спортния журналист, а за фотографа, живял и запечатал ежедневието на хората в началото на миналия век.
Крум Савов Келпетков израства в Родопите. Открива първото фотографско ателие в Чепеларе. Снимките му пресъздават мигове от Роженския събор, от Балканската и Първата световна война, пейзажи от Родопите и портрети на местните жители. Текстът в книгата е съвсем малко, но разказаното в кадри за мен бе изключително завладяващо.
ФИЛМЪТ
Това не е филм, който да си пуснете за празниците или да изгледате за забавление. „Лоши пътища“ е брутална история за онова, което в момента се случва в Донбас.
Сценарият проследява четири отделни истории. Няма военни действия или стрелба, само човешка драма и опустошителна безизходица. В Украйна, не много далеч от нас, при това тук и сега. Ако ви се гледа силна и разтърсваща история, може да намерите тази по Cinemax 2 или HBO Go.
МУЗИКАТА
„Hey, Google! Play some music!” Напоследък това е първото, което казвам сутрин. И докато си правя кафе музиката започва да звучи.
Имам две други тонколони на JBL, но тази се оказа специална. Програмирана е така, че да й „поръчвам“ музика само с гласови команди, да искам плейлист на „Depeche mode”, нещо в стил „боса нова“ или конкретна песен. Мога да сменям желанията си дори когато готвя и ръцете ми са заети, без да се налага да скролвам из менюто. А щом поискам тишина е достатъчно да кажа само: „Hey, Google, shut down!”. Изключително удобно е и ви съветвам да се убедите сами!
ПРЕДАВАНЕТО
Рядко гледам телевизия, защото се уморих от безкрайни реклами и до болка повтарящи се екшън филми. Обаче „Моят плейлист“ е приятно изключение, което се старая да не пропускам.
Предаването се излъчва събота вечер от 22.00 по БНТ с водещ Васил Върбанов. В студиото гостуват интересни личности, които представят своите десет любими музикални изпълнения. Звучат култови групи, говори се за изкуство, разказват се спомени и човек си взима глътка свеж въздух от еднотипния информационен поток.
МЯСТОТО
От доста време си бях набелязала остров Фолегандрос, но успях да го видя едва това лято. Островът е малък и отдалечен. Няма летище и почти никакви плажове. Всичко това е прекрасно, защото тук липсва масовият чартърен туризъм. Посетителите са хора, които обичат гръцка кухня, автентична атмосфера и шеметни гледки. А точно тук те са в изобилие и напълно оправдават усилията, които човек полага за да стигне до това място.
АРОМАТЪТ
Не се „обличам“ в силни и натрапчиви аромати, защото мисля, че не ми отиват. Много по-лесно откривам себе си в нещо женствено, плодово и цветно. Напоследък често посягам към EDP Boucheron Quatre, защото отговаря на настроението ми.
Ако трябва да съм честна обаче, ароматът, който ми направи най-силно впечатление, всъщност се крие в крем. Лосионът за тяло на същата марка се всели идеално под кожата ми. Уханието му остава по нея дълго и ми напомня, че още няколко месеца и пролетта отново ще бъде тук.
ХАОСЪТ
Точно така, прочетохте го правилно. Хаосът е онова, което отново ме впечатли през тази година. Неспособността ми да въведа ред в нещата, които си бях намислила да променя.
Животът продължи да си тече извън моите намерения, настроения и опити за контрол. Научих поредната доза житейски уроци и за пореден път осъзнах, че най-важно е здравето. Колкото до щастието – то има свойството да се появява в неочаквани моменти на непредвидени места. Трябва само човек да спре и да го изрови сред хаоса от объркани ежедневни неща.