fbpx
Предлагам ви разходка из празнична Виена и спомен за онези пет неща, с които ще запомня австрийската столица.
ПЪРВО: Тъмният балкански субект си е тъмен балкански субект и не се повлиява от правилата на живот в Австрия.
Установих този факт още при първото ми посещение в страната. Докато се мотаех из Пратера с една приятелка чух позната реч. Един сръбски индивид ни извика, после ни строи пред будката си, връчи ни по една пушка и каза да стреляме по плюшените мечоци. Минута по-късно поиска колосална сума за използваните патрони и ни даде ясен сигнал, че с австрийците от сръбски произход човек винаги трябва да има едно наум.
При второто ми идване във Виена се наложи да ползвам такси. Бях с две приятелки и щяхме да си поделим сметката. Разстоянието бе нищожно, но сумата многократно надхвърли очакванията ни. Докато спорихме, изведнъж шофьорът превключи на сръбски. Последва мини скандал, прекъсван от цветущи изрази от братска Сърбия. Щом споменахме думата „полиция“, сметката бе редуцирана, а водачът спешно се отзова на друг адрес.
Третата случка е от ресторант, в който сервитьорът се оказа сърбин. Уцелихме час пик, мястото преливаше от народ, а поръчките и сметките летяха една след друга. Нашата обаче въобще не отговаряше на консумираните храни. Когато на висок глас поискахме обяснение за надписаната сума, изведнъж сервитьорът се сети, че тази сметка е за друга маса.
Четвърта случка нямаше, защото оттогава всячески се стремя да избягвам западните ни съседи. А във Виена това изобщо не е лесно. Иначе нямам нищо лично спрямо сърбите и се надявам да не ми се обидят.
ВТОРО: Торта „Сахер“ и бонбони „Моцарт“ са просто крещяща реклама и не си заслужават усилията.
Наясно съм, че тези два продукта са част от символите на Австрия. Човек не може да си тръгне от страната без да ги е вкусил. Е, прежалих се, опитах ги, при това неведнъж. Дори си причиних половин час в прословутото кафе “Sacher”, а после ме хвана яд за пропилените средства и погълнатите калории. Австрийската торта ми е твърде суха и не достатъчно млечна, а бонбоните „Моцарт“ имат нужда от нещо хрупкаво в средата. Явно шоколадът по мой вкус се предлага в Швейцария и Белгия, но скоро не съм имала път натам.
ТРЕТО: Виена е празнична през цялата година.
Идвала съм в австрийската столица за Великден, за Нова година и дори в средата на януари. Каква е разликата ли? Ами никаква. Градът все си е облян в светлини, магазините работят, руснаците пазаруват като не видели, центърът гъмжи от народ, а цените за едноседмичен престой са почти без промяна.
Не си струва да съжалявате, ако сте пропуснали Виена за новогодишните празници. Сигурна съм, че посещението в този град ще ви очарова без значение през кой сезон ще се озовете тук.
ЧЕТВЪРТО: Във Виена човек се усеща прекрасно, дори когато се държи като турист.
При последното ми идване в града реших, че ще вляза в ролята на класически турист. Резервирах си стая на последния етаж в хотел „Royal“. Старичък е, но пък е само на метри от катедралата „Свети Стефан“. Така до късно можех да се шляя по улиците без да завися от градския транспорт или от настроението на сръбските шофьори на такси.
Не съм впечатлена от австрийската кухня, затова хапвах в ресторанта на хотела. Разположен е на партерния етаж и предлага удивителни италиански ястия. Допадна ми и „Graben“ – хотел от същата верига с централно местоположение и отличен италиански ресторант.
Прекарах дните си в блажено размотаване из града. Зяпах жирафите в зоологическата градина край Шонбрун, разглеждах музейните колекции от картини и порцелан и изпих сериозно количество кафета със сметанова буца. Убедих се, че поредното идване в един град ти дава възможност да му се насладиш, а не да препускаш от една забележителност към друга.
ПЕТО: Човек може да има стотици снимки от посещенията си във Виена и да затрие всичките наведнъж.
Поне така се случи с мен. Затова публикувам тези десетина кадъра, оцелели незнайно как в грешна папка. Обещавам да продължа да търся останалите и все повече се замислям дали не ми е време за ново посещение в Австрия.