fbpx
Добре дошли в моя килер!
Някои хора използват лятото за отглеждане на плодове и зеленчуци. На есен събират реколтата и я затварят в буркани. И когато светът се покрие със сняг изваждат зимнината от килера и я слагат на трапезата. Черешите от компот или малините, пасирани на сок, са различни от пресните. Но все пак носят вкусът на лятото и усещане за слънце и безгрижие.
  Аз също приготвям зимнина, макар и малко по-различна. Вместо да отглеждам ябълки или домати, използвам топлите месеци за скитане. Скачам от остров на остров, събирам слънце, снимам цъфнали храсти и плажове с бистра вода.
    И когато термометърът се закове под нулата, а нямам вариант да изчезна на топло, сядам пред компютъра и нахлувам в килера. Така наричам външния диск, който съхранява летните ми приключения. Вместо буркани, отварям папки със снимки. Едни имат вкус на морска сол, вятър в косите и лодки, които се реят в безкрая. От други се носи мирис на узо или розе с много лед. Трети са хрупкави като песъчинките, които постилат морското дъно.
Избирам папка според настроението ми, прехвърлям я на телевизора и оставям кадрите да танцуват на екрана. Надувам парното, правя коктейли и каня приятели. Те носят истинска реколта – мед или домашен конфитюр от кайсии. Аз приготвям хрупкави палачинки, ядем, гледаме снимки и почти скачаме в лятото, макар и за малко.
Днес имам нужда от повече цвят, затова отворих „буркана“ с надпис Кефалония. Островът е популярен и вероятно много от вас са били тук. На Кефалония има и пясъчни плажове, и ресторанти с вкусна храна, и села, чиято атмосфера задълго остава в спомените.
Това е Асос. Намира се в северозападната част на острова. Мястото е твърде компактно и изолирано за дълъг престой, а и плажът му е символичен. Онова, заради което шофирането дотук си заслужава, е пъстротата.
Къщите са ярки и контрастират с небето. Живият плет от бугенвилии е сякаш безкраен. Таверните са малко на брой, но ястията имат удивителен вкус. Гледките от хълма изглеждат нереални и сякаш спират стрелките на часовника.
Прекарах цял ден в Асос. Попивах всеки миг, снимах и знаех, че ще имам нужда от тези спомени през зимата. Сега се връщам отново там, усещам слънцето по кожата ми, чувам как тракат мачтите на лодките и дишам едва доловимия аромат на бугенвилии. Навън всичко е замръзнало, но у дома е топло. И макар че виртуалният ми килер е пълен, нямам търпение за още слънце и нови папки, които носят вкус на лято и море.
Още за Гърция може да прочетете тук: