fbpx

Коя е най-непопулярната част на Европа? Седим с приятели в Германия и обсъждаме този въпрос. Аз държа на Беларус. Тази страна ми се стори доста неразвита извън столицата си, а и самият Минск не гъмжеше от туристи. Останалите обаче настояват за Северна Македония.

  Не съм изненадана. Споря с хора, родени в Западна Европа, за които регионът на Балканите, войните, разпада и смяната на границите са се превърнали в кошмарен урок от учебника по география. Защото е труден за разбиране и осмисляне.

Месец по-късно се събираме в компактна група и тръгваме да изследваме непознатата Македония. Първо спираме в  Охрид. Аз соча автобусите с екскурзианти и крещя: „Ето, видяхте ли, тук въобще не е толкова диво.“

Затова сменяме посоката. Хващаме по едни завои. Гората е приказна, но пътят е ужасен. Очакваме все някога да ни отведе до Селци.

Прочетох, че през деветнадесети век, когато все още било част от Османската империя, Селци се населявало от над хиляда българи. Всички били християни, затова в селото имало две църкви и училище.

Колата изнемогва, но накрая се добираме до селото. Спираме на централния площад и тръгваме на обиколка пеша. Днес тук няма постоянни жители, а само няколко вили, които се обитават през лятото. Огромни храсти и дървета са превзели зидовете на някогашните къщи. Дворовете пустеят, а двете църкви са заключени.

Чуваме съседи, които си говорят през оградата. Минаваме да ги поздравим, а те не спират да се чудят кой ненормален вятър ни е довел тук.

После опитваме късмета си в съседното село Буринец. Обитателите му са шепа възрастни хора, които идват спорадично тук, за да оберат дърветата с ябълки и джанки. Сядаме на приказки с двама от тях. Те си свиват тютюн, спомнят си младостта и времето, когато този регион не е бил края на света, а част от него.

Притъмнява и се връщаме в цивилизацията, т.е. в Охрид. Спим край езерото, а на другия ден изследваме селата, разположени непосредствено до границата с Албания. Оставам с неприятното усещане, че в тях не сме добре дошли. Улиците са пълни с млади албанци, в чийто поглед има нещо диво и плашещо.

Завършваме обиколката си с посещение в Бигорския манастир, но за него ще ви разказвам друг път. Сега обаче ми е интересно да разбера кой според вас е най-непознатият регион в Европа? И попадали ли сте на място, където има признаци на живот, но въпреки тях се усеща, че времето там е спряло?