fbpx
Как ли би изглеждала България, ако в нея не живееха българи? Често намирам повод да си задам този въпрос. И всеки път, когато си представя, че земите ни се обитават от швейцарци, италианци или дори хървати, ми става леко тъжно.
Това са снимки от миналата есен. Разхождах се по алеята, която обикаля Панчаревското езеро. Бе един от онези съвършени дни, в които небето е ясно. Лъчите на слънцето играеха по водната повърхност. Гората бе в царствена златиста премяна и показваше най-доброто от себе си. Обаче ние, хората, българите, дето обитаваме това място, ние пак не си бяхме свършили свястно работата.
Скалите над алеята не бяха укрепени добре и се ронеха на места. Скоро след посещението ми затвориха огромен участък от пътеката за ремонт, който още не се е случил.
Трибуните бяха в окаяно състояние. Бетонът се разпадаше, а мястото бе потънало в боклуци и изпочупени стъкла. Да знаете само какъв контраст имаше между природата наоколо и онова, което хората бяха сътворили и изоставили тук.
Стана ми тъжно и реших да се върна обратно. Минах покрай гребната база и се замислих колко ли трябва да обичаш спорта, за тренираш заобиколен от цялата тази мърсотия. Накрая отидох и до открития минерален басейн. На стотина метра от оградата му една тръба изсипваше хиляди литри минерална вода в езерото. Защото тази безценна течност явно не бе необходима на никой.
Взирах се в есента и в благата на тая земя. И проклетият въпрос пак изникна сам. Ако тук живееха швейцарци например, как ли би изглеждало това място? С Витоша и нейните снежни писти през зимата и с прохладните й гори през лятото. С термалните води, които просто някой трябва да улови и да превърне в място за забавление, лечение или релакс. С това езеро, което може да се почисти и използва не само за оперни представления, риболов и тренировки по гребане, а и за куп други вълнуващи неща. С тази алея, която е толкова красива и толкова опасна сега…
Въпросите станаха много, а отговорът си остава само един: Жалко. Жалко, че не оценяваме какво имаме, но бясно страдаме за неща, които някой друг притежава.
Днешният ден е обявен за национален празник. Едни харесват тази дата, други я ненавиждат. Аз не се интересувам дали е трети март или десети юли. Повече ме вълнува сметището, което ни заобикаля и боклука от перманентно нехаещи хора, които рушат. Ще ми се не само днес, а всеки миг да празнуваме факта, че сме тук.
В тая малка България, която ни дава плодородни земи, реки, море, планини и четири сезона. В която места като Панчарево са на всяка крачка, стига да има кой да ги види. В която някога някак сме извоювали свободата си. Остава само да се научим как правилно да боравим с нея!