Хората забравиха да бъдат щастливи! Честна дума! Само се огледайте: колкото по-лесен става животът ни, толкова повече се оплакваме.
Движим се по ескалатори, за да не се налага да катерим стълби. Бутаме пазарски кошници на колела, за да не ни тежи всичко, с което искаме да затрупаме домовете си. Изморяваме се да извадим чиниите, които машината е измила или да сгънем дрехите, които ни чакат чисти и подсушени в пералнята. Страдаме, ако прахосмукачката робот е пропуснала да мине през някое ъгълче, докато ние сме били на масаж. И беснеем, че има опашка за чекиране на летището, макар да сме платили за билет толкова, колкото струва обяд в кварталния ресторант.
Битовизмите поеха контрол над настроенията ни. Препускаме, а все не стигаме навреме за някъде, където може спокойно да не отидем. Искаме повече, искаме всичко, но без дори да погледнем колко точно притежаваме и от какво имаме нужда. Докато гоним перфектната фигура, работа и семейство забравяме най-важното – как да бъдем щастливи.Самата аз не знам какво точно е щастието. Понякога се крие в целувка, друг път в спомен, усмивка или жест. През последните две години научих, че щастието може да се разсърди и дори да ни обърне гръб, ако не му обръщаме достатъчно внимание.
Затова днес, на Великден, ви пожелавам да се огледате. Отворете сетивата, душите и сърцата си. Почистете ги, ако върху тях се е натрупал прах от негативни емоции. После започнете да търсите. Внимателно, бавно и навсякъде. Сигурна съм, че ще намерите онези парченца здраве, любов, приятелства и мечти, които да ви напомнят какво е щастие и колко малко ни трябва, за да го усетим тук и сега.Христос Воскресе!
