Книгите, за които мечтаем

-Колко струва тази книга, момче?

-Двайсет лева, дядо. Но на теб за петнайсет ще ти я дам.

-О, нямам толкова, чедо – отвърна възрастният мъж и разтвори шепата си. Преброи отново монетите и промълви:

-Десет лева едва успях да събера. После погледна със съжаление към книгата и понечи да си тръгне.

-Чакайте – казах. Може ли да ви я подаря?

-Ама как така – попита възрастният господин.

-Просто така. Защото обичам да чета, също като вас.

Платих книгата и я подадох на човека. Той я пое с треперещи ръце и невярващо промълви „Благодаря!“ После си тръгна.

Това се случи онзи ден на Панаира на книгата в София. Някои издателства предлагаха двадесет процента намаление на новите си книги. Имаше и заглавия на символична цена от три или пет лева. Само този щанд беше различен.

Младежът, който продаваше, бе заложил на стари издания от началото и средата на миналия век. Предлагаше не просто книги, а истински съкровища за ценители. Обясни ми, че хора, като въпросния господин минават често. Интелигентни, начетени, с познания, каквито малцина имат. И с пенсия, която не им позволява да отделят средства за книги.

Вероятно днес или утре мнозина от вас ще се разходят до НДК. На Панаира изкушенията са много и си струва човек да им се отдаде. Обаче аз ще ви помоля да се огледате. Макар да са малко и почти невидими, тях все пак ги има. Възрастни дами и господа, които дълго разгръщат страниците на някоя книга. Прочитат един разказ и после връщат изданието, защото нямат средства да си го купят. Стоят, дълго избират от намалените книги и не смеят да погледнат към новите.

Наясно съм, че пет лева са колкото кутия цигари. Бакшишът за сервитьора или просто онези досадни монети, които само тежат в портмонето. За някои хора обаче, стойността на тези пари се измерва в нещо повече. В двеста страници духовна храна, в приказна история или пътешествие, на което само буквите са в състояние да те отведат. Огледайте се и го подарете, ако имате тази възможност. Сигурна съм, че ще направите някого безкрайно щастлив.