Ако преди 17 години някой ми беше казал, че Албания ще стане толкова популярна, изобщо нямаше да повярвам. Прелиствайки стари снимки установих, че е изминало точно толкова време от моето посещение там.
Страната бе интересна по свой собствен начин. Заради миналото си, обвито в дебели слоеве мистерия. Заради тоталната изолация от света и набор от закони, станали символ на управленски абсурд. Заради факта, че при споменаването й хората вдигаха рамене и питаха кой вятър ме е отвял там, сякаш съм заминала на края на света. А и тогава, както и сега, Албания не бе толкова далече.
През лятото на 2005-та година се озовах в Саранда. Градът е разположен на границата на Йонийско и Адриатическо море и има над 17000 жители. Изненада ме крайбрежната улица с многобройни палми, наличието на християнски храм в центъра на града, вкусната храна и феноменалното количество мерцедеси.
Тогава това място живееше на бавни обороти. Тук-там се чуваше звук от ремонт. Пейките бяха заети от продавачи на сувенири и домакини по пеньоари, обсъждащи клюките на деня. Под дърветата стояха хора, изпълняващи функцията на подвижно чейнд бюро. По каменистия плаж едни играеха карти, а други тренираха плуване. Атмосферата бе провинциална и не предвещаваше, че един ден Саранда ще се преобрази в оживен курорт. Поне така си мислех тогава, но определено съм грешала.
Днес хората все по-често споменават Албания. Страницата ми във фейсбук прелива от реклами на чартърни полети до тази европейска държава. Най-често туристите се отправят към Саранда, Вльора или Ксамил. Именно тези три курорта са предпочитани за бюджетен морски туризъм.
Не бих се върнала по тези места отново, но може би вие го планирате или дори вече сте го направили. Разкажете ми – каква е Албания сега? Допадна ли ви страната, кое най-много ви впечатли в нея и според вас заслужава ли си човек да отдъхва там?
