За остров Кеа знам точно толкова, колкото вероятно и вие. Абсолютно нищо! Не съм виждала снимки на никакви забележителности. Не съм попадала на информация за събития, които човек да посети. Не съм срещала и красиви локации, от които разни инфлуенсъри задължително се тагват.
За мен това означава едно – островът е достатъчно непопулярен, за да се отправя натам. А както се оказа, и достатъчно достъпен, за да стигна за един ден на територията му.
Тръгвам призори от София с кола и след девет часа шофиране и две паузи за кафе паркирам на пристанището в Лаврио. То е разположено на час път от Атина и обслужва островите, разположени на югоизток от гръцката столица.
Хващам последния ферибот за деня и само след час плаване акостирам на острова. Вечеря, сън и още на следващата сутрин съм готова за среща със столицата на Кеа.
Градът се нарича Юлида. Разположен е на висок хълм, а морето синее в далечината. Улиците са изключително стръмни и опасани с тунели и стълби. Малцина от местните, които зареждат ресторанти и магазини със стока, се осмеляват да шофират в този тесен лабиринт. Останалите паркират колите си на входа на града и тръгват да го опознават пеша.
Така правя и аз. Губя се в хаоса от цветове, пранета, стълби и саксии. Оставям късметът ми да ме отведе до поредния малък площад, до терасата, от чиято пролука се вижда панорамата на града или до онова кафене, в което сервират домашни десерти, на които не мога да устоя. Качвам се до една, после слизам до втора църква. Лутам се цял следобед и не спирам да се питам какво кара хората да живеят на подобни места.
Населението на целия остров е около 2500 души, като над 600 от тях живеят в столицата Юлида. Има майки с колички, деца с тротинетки и възрастни хора, който незнайно как се справят с безбройните стълби по улиците.
След срещата ми с основния град имам още по-голямо желание да опозная острова. Кеа или както гърците го наричат Ция, се оказва едно изненадващо бижу. Мястото се ползва за вилна зона от жителите на Атина, затова по плажовете се чува предимно гръцка реч. Хотелите са малко и привличат предимно френски туристи. Край острова кръжат яхти, но повечето акостират тук най-много за ден. Човек може истински да се забавлява на това парче земя, но и да се изолира напълно. Къде и как – ще ви разкажа съвсем скоро. Последвайте ме!
