fbpx

В Бари галопират три паралелни вселени. Поне толкова преброих аз. Едната е тази, която посреща туристите от нискотарифните полети. Те или се изстрелват директно на обиколка из Пулия или в краен случай нощуват в града вечерта преди полета. Хапват някъде, връщат колата под наем и хоп – право на самолета.

Втората е малко по-опознавателна. В нея участват онези, които все пак разглеждат мястото, тестват ресторантите му и дори обикалят по магазините.

Днес обаче ще споделя наблюденията си върху третата и определено най-забавна вселена. Нарича се Бари и неговия плаж.

При първото ми посещение в града преди повече от петнадесет  години дори не стигнах до плажа. Трябваше да яхна ферибота от Бари до Игуменица и посветих целия си престой тук на обиколка в старата част на града.

По онова време в нея нямаше толкова туристи, но имаше нещо митично и леко зловещо. Уличките пустееха и само тук-там се чуваше тракане на тенджери и разговори на много висок глас. Имаше ги и жените, които приготвяха паста във формата на ушички, но тогава не посмях да ги снимам.

Коригирах се наскоро, при последната ми визита в тази част на Италия. Първо обилно се размотах из стария Бари, а накрая реших, че е време за крайбрежната му зона.

Ах, как обичам такива места! И гледки, и атмосфера, и сцени от живота на местните. Имаше всякакви: дошли специално на плаж, минали покрай плажа напът за някъде и решили все пак да се попекат или такива, които на практика живеят тук и ходят до вкъщи само за да си мият зъбите.

Ако не вярвате, то вижте възрастните господа от снимката. Като опитен събирач на тен смело мога да заявя: подобен загар за един ден не се прави! Изисква се постоянство, дори бих казала отдаденост.

Плажната зона на Бари е широка, пясъчна и доста приятна извън пиковите месеци. Отляво се вижда градът, отпред е морето, а отзад безброй цъфтящи в розово и жълто растения.

Конкретно този плаж се нарича Pane e Pomodoro. Обзаведен е с  широк паркинг, детски площадки и тоалетни. Ако пресечете улицата може да си вземете нещо за хапване и кафе. Само бъдете внимателни, тукашното е силно и удря в главата, петите и на други неподозирани места.

Когато се уморите от пясъка, слънцето и морето, може да се разходите по крайбрежния булевард. Нарича се Lungomare Araldo di Crollalanza  и отвежда до рибния пазар, където моряците продават всевъзможни причудливи същества. Разгледах ги внимателно. Повечето ми се сториха пресни и дори помръдваха с крайници, но не си и помислих да ги опитам.

После ще видите сградата на бившия театър Маргарита, превърнат днес в пространство за култура и изложби. Оттук  започва Бари от вселена номер две, с която сигурно сте  запознати. Тя прелива от широки булеварди и тесни улици, от палмови градини и модерни магазини, от уютни заведения и притихнали църкви. Тази вселена е интересна, но без съществени изненади. Затова ви препоръчвам да опитате третата, а именно тази с плажа. Трябват ви само джапанки, кърпа, слънцезащита и любов към морето.