Отдавна бе съмнало. Погледнах часовника, за да се убедя, че не бъркам. И макар да приближаваше обяд, дневната светлина сякаш чезнеше наоколо. Спотайваше се зад лека мараня от облаци в опит да напомни, че скоро светът ще заспи и тя ще си вземе почивка.

Земята кротуваше сгушена под дебело одеяло от листа. Птиците стояха на топло в гнездата си и песента им бе утихнала. Чувах само стъпки. Моите и тези на конете, обикалящи хълма. Ровеха с копита и търсеха последните остатъци от трева. Гривите им бяха чисти. Лъщяха на слънцето и нямаха нищо против да ги снимам. Така и не видях стопанинът им, затова продължих нагоре.

В някакъв форум прочетох за връх Брънкова китка. Стана ми любопитно, защото за пръв път попадах на това име. Реших да се разходя до него, а покоряването му се оказа лесно и наситено с красиви гледки.
Подминах село Костадинкино и паркирах в махала Брънковци. От лявата страна на основния път открих табела и следи от джип, които водеха към върха. Предпочетох да вървя пеша, макар да бе кално и хлъзгаво на места.

Отне ми трийсетина минути. Ако се движите непрекъснато и не снимате върховете отсреща, може да се изкачите и по-бързо. Аз не успях да се удържа. Взирах се отново и отново, защото планините в далечината не спираха да позират.

Накрая стигнах до параклиса. Издига се на самия връх на 1037 метра надморска височина. Носи името на „Св. Св. Петър и Павел“. Построен е върху земя, дарена от Тане Палискарев. Намерих го отключен и останах впечатлена от факта, че е добре поддържан. Недалеч от него открих и фургон. Бе оборудван като заслон и готов да приюти планинарите при изненадваща буря.

В онзи ден обаче, такава не се очертаваше. Затова седнах навън. На поляната в подножието на храма има дървен навес и няколко маси. Настаних се на една от тях и опитах да чета. Не ми се получи. Погледът ми бягаше от буквите, защото предпочиташе панорамата наоколо. Виждах извивките на Рила, силуета на Витоша и хребета на Стара планина. Починах си, пречистих се и за пореден път се уверих, че в страната ни е пълно с красиви места. Трябва само време да ги откриеш и желание да ги срещнеш на живо.